Прихващане на насрещни дългове.

Прихващането (компенсацията) е способ за погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях. Способ за погасяване на едно задължение чрез приспадане на насрещното вземане, което длъжникът има към своя кредитор пълно погасяване, ако двете насрещни вземания имат еднакъв размер, или частично погасяване, ако те нямат еднакъв размер.

Компенсацията не настъпва автоматично, а е резултат на едностранното изявление на един от двамата насрещни длъжници. Чл. 104,ал.1 ЗЗД прихващането се извършва чрез изявление на едната страна, отправено до другата. Погасяването на насрещните задължения настъпва по волята на един от насрещните длъжници. Последицата от компенсационното изявление е, че двете насрещни вземания се считат погасени до размера на по-малкото от тях не от деня на изявлението, а от деня, в който прихващането е могло да бъде извършено (чл.104, ал.2 ЗЗД), т.е. още в момента, когато двете вземания са се срещупоставяли, годни за компенсиране. Погасяването настъпва в резултат на изявлението, но с обратно действие. Така погледнато, изявлението има наред с конститутивния си (погасителен) ефект още и едно декларативно действие обявява, че насрещните вземания всъщност вече са погасени в момента, когато са се срещупоставяли годни за компенсиране.

Предпоставки на компенсацията:

1) наличността на две насрещни задължения безразлично е на какво основание двете лица си дължат взаимно: единият може да дължи от договор, другият деликт.

2) идентичност на субектите по двете правоотношения компенсацията е допустима само при насрещни вземания само при дълг и вземане между едни и същи лица. Това е принципът, от който обаче има изключения:

- поръчителят може да иска прихващането на това, което кредиторът дължи на длъжника;

- залогодателят за чужд дълг; ипотека за чужд дълг;

- длъжникът по цедирано вземане;

- длъжникът на когото е заложено запор по вземането.

3) еднородност и заместимост на двата насрещни дълга могат да се компенсират само задължения, които имат за предмет количествени вещи (такива, които се мерят, теглят или броят), защото само тези вещи се заместват една с друга. Само те в еднакво количество и качество са еквивалентни и имат еднаква погасителна функция.

Но дължимите количествени вещи трябва да бъдат от същия род. Компенсация е възможна, само ако всеки от насрещните длъжници държи в ръцете си точно тези вещи, които има да взема, и точно същите, които