Причини за неизпълнението, за което длъжникът отговаря.

Неизпълнението може да се дължи на поведението на длъжника на неговата вина, на причина, за която той отговаря. За такъв длъжник възниква договорна отговорност, т.е. задължение да поправи, доколкото е възможно, в натура вредите от неизпълнение, т.е. длъжникът отговаря за своята вина. Който е поел едно задължение, трябва да го изпълни точно, като за целта длъжникът положи необходимата грижа на ДОБЪР стопанин, в противен случай длъжникът е виновен.

Законът не определя съдържанието на дължимата грижа, но нормалната, обичайната грижа е дължимата грижа на добрия стопанин.

Счита се за добър стопанин онзи гражданин-длъжник, който, за да задоволи интереса на кредитора си, проявява това напрежение, настойчивост, която е нормална и обичайна за онзи гражданин, който изпълнява задълженията си винаги точно, в съобразност с повелите на закона, и на добросъвестността. Това е пределът. Над него се простира зоната на недължимото, невиновното, невъзможното.

Длъжник, който не е положил дължимата грижа на добър стопанин е виновен.

Вината е психическо отношение, което извършителят на неправомерно действие или бездействие има към собственото си деяние и произтичащите от него резултати. Считаме за виновен, този, който макар да съзнава или да е бил длъжен да съзнава, че с непозволеното си поведение ще причини обществено вредни и неодобрени от закона последици, все пак извършва това, което му е забранено, или не извършва това, което му е заповядано.

Форми на вината:

1) Умисъл (със зла воля) умишлено действа онзи длъжник, който иска или допуска настъпването на този неправомерен резултат:

- пряк умисъл ако го иска, ако волевата му дейност е пряко насочена към постигането на резултат, противен на дължимия. Напр. онзи, който не ми доставя уговорените материали, за да не мога да извърша нещо.

- евентуален умисъл ако се надява, че тези последици все пак няма да настъпят, макар пак да допуска, че могат и да настъпят и се съгласява да настъпят, стига само да постигне целен от него (правомерен или неправомерен) резултат. Напр. онзи, който не ми доставя уговорените материали, защото са му необходими и на самия него, но очаква, че сам някак си ще се оправя да свърша работа и да избегна вреди.

2) Небрежност (слаба воля) небрежен е длъжникът, ако неизпълнението на задължението му се дължи на това, че несъзнавано или лекомислено не е положил онази грижа, която е трябвало да положи, за да го изпълни точно. Тази необходима грижа той бе длъжен да положи. Но не я полага, затова е виновен (слаба активност).