Престацията. Начини за определяне на съдържанието й. Видове П.

Обвързаността на длъжника за една престация (П) и корелативното право на кредитора да иска тази П в това се свежда съдържанието на ОблОтн (предмет). Съдържанието на П се определя повече или по-малко точно още при възникване на задължението от онези ЮФ, от които то произтича.

1. Определяне съдърж. на П от закона.

Законът определя съдърж. на дължимата П, когато той е източник на ОблОтн. Така напр. законът определя какво дължи като обезщетение този, който е извършил деликт (чл. 51 ЗЗД).

Законът може да определи съдърж. и на задължение, възникнало от друг правен факт. Такъв е случаят, когато законът предписва съдържанието на задължението с повелителни свои правила, които заместват по право всякакво противно волеизявление на двете страни по ОблОтн. (чл.26, ал.4 ЗЗД). Така напр. договорът за наем се счита сключен за десет години, съответно за три години, макар страните да са уговорили по-дълъг наемен срок (чл.229,ал.3 ЗЗД).

2. Определяне чрез правна сделка.

Това е широко практикуван способ за определяне съдърж. на дължимата престация, който важи във всички случаи, когато ОблОтн има за свой източник било едностранно изявление (запис на заповед, чек), било договор. Като се има предвид, че договорът е най-често практикуваният способ за учредяване на ОблОтн-ия м/у гражданите, това означава, че договорът е най-често практикуваният способ за определяне на съдърж. на дължимата П. Съгл. чл. 9 ЗЗД договарящите могат свободно да определят съдържанието на договора, като се движат в рамките на закона. Те са свободни да подберат между различните, позволени от нашето право договорни клаузи тези, които най-добре ще обслужат техните интереси.

3. Определимост на П.

Пълната неопределеност на съдърж. на П води до нищожност на задължението поради липса на предмет длъжникът не може да изпълни, защото не знае какво дължи. Макар и непълно определена П може да бъде определима. Тогава нейната относителна неопределеност може да се превърне в пълна определеност. Методът за установяване на точното съдържание на П, това е преди всичко тълкуване на онези актове, които са предназначени да определят съдърж. на дължимото.

4. Добросъвестността като критерии за опр. съдърж. на П.

Това е правилото на чл. 63, ал.1 ЗЗД, което изисква всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на другата страна да изпълнява и тя своите задължения по същия начин.

Видове престации.