Прехвърляне на вземания (Цесия). (чл. 99 100)

Договорът, с който носителят на едно вземане (цедент) го отстъпва на трето лице (цесионер), наричаме цесия или прехвърляне на вземане (право). Длъжникът по прехвърленото вземане, който не участва в договора, се нарича цедиран длъжник или само дл.. Т.е. има промяна в кредиторите.

Предпоставки (чл. 99 ЗЗД):

1) Правното основание цесията е каузален договор. Неговата валидност зависи от наличността на правно основание. Правни основания на цесията:

- цесията може да съставлява една продажба да е сключена с придобивна цел;

- цесията може да съставлява и дарение дарствена цел;

- цесия в изпълнение на едно задължение.

2) Договорът м/у цедентът и цесионера е валиден, ако м/у тях е постигнато съгласие за прехвърляне на вземането. Длъжникът въобще не участва в този дог. Не е стр. по сделката. За него е безразлично на кой ще плати. Когато не би му било безразл., законът изключва Ц в негова защита.

3) Да има възможен предмет предм. на Ц могат да бъдат не само взем., но и правата.

4) Прехвърлимост могат да бъдат цедирани само взем.и пр., к/о са прехвърлими.

По начало всички имущ. пр. са прехв. могат да се цедират напр. взем.,к/о произтичат от двустр. дог.; могат да се цедират права в/у нематериални блага (права в/у открито наследство, отделни права от авторското право); спорни права.

Но има и такива, които не могат да бъдат прехвърлени:

- по разпореждане на закона напр. ЗС забранява на ползвателя да отчуждава своето право на ползване, забранява се цесия на вземания, върху които не може да се наложи запор;

- на договора при наличие на изрично съглашение м/у кредитора и цедирания длъжник за невъзможност за прехвърляне на вземането, то цесия не се допуска;

- или поради естеството си напр. неимуществените права (напр. личните пр. - семейни права, родителски или съпружески); несамостоятелните имущ. права (поръчителство, З и И); свързаните с личността права (вземането за личен превоз).

5) Цесията е неформален договор, но писмената му форма се оказва необх. (не като усл. за действителност) като почти единствен начин да се докаже съществ. на дог. Не се допускат свидетелски показания за установяване на договори на ст-ст над 1000 лв.. Освен това има сл.,