Право на задържане и възражение за неизпълнен договор.

Посв. са два текста чл.90 и 91.

Първият от тях се занимава с пр.на зад. в широк смисъл чл.90 (1) длъжникът, к/о има с/у К си изискуемо вземане от същото пр.отношение, от к/о произтича и неговото зад-ие, може да откаже да изпълни зад-ието си, докато кредиторът не изпълни своето. В такъв случай ответникът се осъжда да изпълни едновременно с ищеца. Това е същинското право на задържане. Това е правото на дл. да задържи това, к/о дължи, заради онова, к/о има да взема по силата на същото недоговорно правоотношение, к/о го е направило длъжник (напр. добросъв. подобрител на чужд имот, който има право да получи ст-стта на подобренията.

На второ място пр. на зад. обхваща още несъщинското пр.на зад., т.е. т.нар. възр.за неизп. дог. Това е едно особено приложение на пр.на зад. към двустранните обл.отн-ия породени от двустр. дог. Правата и зад-ията на двете страни произтичат от едно и също правоотношение.

Вторият текст чл.91 (1) урежда пр.на зад. в тесен смисъл посветен е на една специална хипотеза на пр.на зад. който има изискуемо вземане във връзка със запазването, поддържането или подобрението на чужда движима вещ или за вреди, причинени от нея. Това лице има право да я задържи, докато бъде удовлетворен, освен ако е недобросъвестен. Тр. да се ограничи в/у количество вещи, които биха обезпечили наср. вземане, а не се допуска, ако се представи друго обезпечение.

Предпоставки на пр. на зад.

1. Насрещно вземане - длъжникът да има насрещно вземане от кредитора и задържайки това, което самият той дължи, обезпечава вземането си. Това наср. вземане тр. да е изискуемо и да има предмет, различен от този, който самият задържащ дължи.

2. Дължимата престация предполага се, че нещо се намира във факт. власт на задържащия длъжник дължимата престация. Тя се дължи и вече е дошло време да се престира, но тя се задържа.

Може да се дължи д-ие, безд-ие, обикновено се дължи вещ. Но може да задържи вещта, ако не е придобил факт. власт над нея ч/з непозволено д-ие чл.91 (1) подчертава задържащият да е добросъв.

3. Конекситет пр.на зад. е допустимо само ако дължимата престация и наср. вземане образуват едно житейско единство (може наср. вземания да не възникват от едно и също правоотн-ие, но са житейски свързани) при условие че се намират пом/у си в предметна връзка с дължимото.

Такава връзка е налице и когато зад-ието и наср. вземане на длъжника почиват на едно и също правоотношение. Такъв е случаят при двустранните договори. В случая това сцепление м/у двете наср. зад-ия,