Забравена парола?
Начало на реферати

ОБЛИГАЦИОННО ПРАВО. ПОНЯТИЕ, СИСТЕМА И ИЗТОЧНИЦИ


ОБЛИГАЦИОННО ПРАВО. ПОНЯТИЕ, СИСТЕМА И ИЗТОЧНИЦИ.


Гражданското право като обективно право е съвкупност от ПН, които уреждат статута на ГПСу и всички отношения на правопоставеност между тях с изключение на трудовите и търговските. Под система на ГП се разбира разпределението на ГПН по институти и тяхното логическо подреждане. Исторически утвърдени са три подсистеми на ГП:

1. Институционална система утвърдена и наложена във Франция и страните от френския правен кръг. Практически това е извършено с ФрГрКодекс. Тя произлиза от институциите на Гай и ГП се дели на три дяла: а лица; б имущество; в способи за придобиване и изгубване на имуществото.

2. Пандектна система - възниква в Германия. Уредена е в германския граждански законник. Според нея ГП се дели на: а Обща част – урежда основни принципи, правила и институти; б Особена част - ВП, ОП, СП, НП. По-късно към тях се присъединяват авторското и патентното право.

3. Англо-Американската с-ма - тя почива на съдебния прецедент.

В България е приложима пандектната с-ма. ОП е част от ГП . Съвкупност от имуществени о-я между равнопоставени субекти.

Облигационното право (ОП) е необходим съставен елемент на ГП. То е правна форма на стоково-паричните отношения, на възмездната размяна на продуктите на труда.

Понятието ОП не съответства на това дадено от римските юристи. ОП изучава договорите, но това не е точно, т.к. те са основни но не единствени източници. Няма легално определение на понятието ОП.

ОП го разглеждаме в три смисъла:

1. ОП като ОБЕКТИВНО ПРАВО, т.е. като част от действащото ГП на РБ. То включва в себе си всички ПН, които са приети от органите с нормотворческа компетентност - НС, МС, министрите и ръководителите на ведомства, на които е присъща тази дейност.

ОП представлява съвкупност от ПН, които уреждат имуществени и някои неимуществени отношения между равнопоставените ГПС, свързани с придобиване и ползване на вещи, извършване на работа и услуги, отношения произлезли от причиняване на вреди и неоснователно обогатяване. Т.е. това е действащо, обективно, позитивно право.

ОП като СУБЕКТИВНО ПРАВО, т.е. призната и гарантирана възможност едно лице да има определено поведение и да иска от другите лица спазването на определено поведение за задоволяване на свой признат от правото интерес.

2. Учебна дисциплина - изучава всички облигационни отношения, освен тези които се изучават в останалите гражданскоправни дисциплини. Така например ВП изучава ПО му собственика и владелеца по повод плодове и подобрения; ТП - търговски сделки, банкови, застрахователни, транспортни, спедиционни.

3. Научна дисциплина - има за предмет обективното ОП. Главни нейни средства са анализът и синтезът. Тя се проявява в следните измерения:

3.1. Генезиса на правната уредба, развитие (рецепция от други Д).

3.2. Практика по прилагане - съдебна, арбитражна, административна, доколкото съществува по ЗППДОП.

3.3. Критично отношение и препоръка за доусъвършенстване.

ОП е дял от специалната част на ГП. То се различава от останалите дялове по своя предмет. Обществените отношения, които ОП регулира са свързани пряко или косвено с правото на собственост. Включват се отношения, свързани с ползването на различни вещи (напр., наем, заем, ползване...).

ОП е съвкупност от ПН, които уреждат основно имуществени, но и неимуществени отношения между равнопоставени гражданскоправни Су, свързани с придобиването и ползването на вещи, извършване на работи и услуги, отношенията, свързани с неоснователното обогатяване и отношенията, произтичащи от непозволено увреждане (причиняване навреди, деликт).

ОБЛИГАЦИОННО ПРАВО. ПОНЯТИЕ, СИСТЕМА И ИЗТОЧНИЦИ facebook image
Публикувано от: Станка Русева

Нормативна уредба в туризма, казус 4 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.