Облигационно право. Понятие, предмет, система, източници.

Облигационното право (ОП) е необходим съставен елемент на ГП. То е правна форма на стоково-паричните отношения, на възмездната размяна на продуктите на труда.

Понятието не съответства на това дадено от римските юристи. ОП изучава договорите, но това не е точно т.к. те са основни но не единствени източници.

ОП го разглеждаме в три смисъла:

1.ОП като ОБЕКТИВНО ПРАВО т.е. като част от действащото ГП на РБ. То включва в себе си всички ПН които са приети от органите с нормотворческа компетентност-НС,МС,министрите и ръководителите на ведомства, на които е присъща тази дейност.

ОП представлява съвкупност от ПН, които уреждат имуществени и някои неимуществени отношения между равнопоставените ГПС,свързани с придобиване и ползване на вещи, извършване на работа и услуги, отношения произлезли от причиняване на вреди и неоснователно обогатяване.

2.Учебна дисциплина-изучава всички облигационни отношения, освен тези които се изучават в останалите гражданско правни дисциплини. Така например ВП изучава ПО му собственика и владелеца по повод плодове и подобрения; ТП-търговски сделки, банкови, застрахователни, транспортни, спедиционни.

3.Научна дисциплина-има за предмет обективното ОП.Главни нейни средства са анализът и синтезът.Тя се проявява в следните измерения:

3.1.Генезиса на правната уредба, развитие (рецепция от други Д )

3.2.Практика по прилагане-съдебна,арбитражна,административна,доколкото съществува по ЗППДОП.

3.3.Критично отношение и препоръка за доусъвършенстване.

Предмет на ОП-характерно за ОПО , че има две страни-1.кредитор и 2.длъжник

Кредитора има право да вземе от длъжника, който е задължен от своя страна да даде нещоdare, да изпълни нещо facere.

Правните последици се изразяват в това,че едната страна има права ,а другата задължения , съответстващи по обем. Те се намират във взаимна , корелативна връзка.Когато д-ра е двустранен ,всяка стана се явява кредитор и длъжник.

ОПО има собствено съдържание-пр.на вземане и право на задължение.ОПО имат релативен х-р, те са относителни.

Система на ГП-разпределението на ГПН по институти и тяхното логическо подреждане.ГП като обективно действащо право е съвкупност от ПН ,които уреждат статута на ГП субекти и всички о-я на равнопоставеност му тях с изключение на трудовите и търговските.

Исторически са се обособили три системи:

1. Институционална система-произлиза от институциите на Гай и се дели на три дяла :алица; бимущество ; вспособи за придобиване

2.Пандектна система- възниква в Германия.Уредена е в германския граждански законник.Според нея ГП се дели на: аОбща част и бОсобена част-ВП,ОП,СП,НП.

По-късно към тях се присъединяват авторското и патентното право.

3.Англо-Американската с-ма- тя почива на съдебния прецедент

В България е приложима пандектната с-ма. ОП е част от ГП . Съвкупност от имуществени о-я между равнопоставени субекти.

Източници на ОП са всички норми , които регулират обл. о-я .Те биват законови и подзаконови.Към първите спадат Конституцията, ЗЗД, ЗОДВПГ, зтсу.Там където закона е делегирал права се издават наредби, правилници, инструкции за приложение на з-ните.

ОБЛИГАЦИОННО ОТНОШЕНИЕ. ПОНЯТИЕ И ВИДОВЕ.

ЗЗД не дава законово определение на понятието облигационно отношение (ОО).Обикновено определят ОО като правоотношение му две лица (страни), по силата на което едното, наречено кредитор, има право да иска от другото, наречено длъжник, една престация, т.е. едно действие или бездействие - според едни автори, един резултат - според други,с който се задоволява негов признат правен интерес.

Обща характеристика на ОО:

1.Налице е връзка му два правни субекта, като тази връзка е правна.

2.Едното лице е титуляр, а другото лице дължи определено поведение, това е условно защото по-често връзката е двустранна.

3.ОО съдържа за кредитора едно субективно право, което той нарича облигационно право, право на вземане или само вземане.