Парични задължения. Задължения с право на лихва.

Парични задължения.

Парите са (парични знаци) заместими вещи, изразяващи стойността на вещите, те са платежно средство. Съгласно бълг. законодателство парите са движими вещи, емитирани от БНБ и санкционирани от държавата. Те са законно платежно средство и задължително се приемат за плащания в пълната им номинална стойност. Парите са:

- банкноти и монети се издават от държ. институция държавната банка от името и със санкцията на държавата.

За чуждестранните банкноти и монети е установен специален режим.

Установените в РБ парични знаци са:

- банкноти от 2,5,10,20,50,100 лева;

- метални монети от 1,2,5,10,20,50 стотинки и 1 лев;

- държавни съкровищни билети.

Парите са мерило на стойност. Вътрешната стойност на парите е тази на материала, от който са направени. Номиналната ст-ст на парите е тази, която е отбелязана на самия паричен знак. Курсова ст-ст е тази, която парите в съотношение с друга валута или злато.

Паричните задължения са важен вид родови задължения, като техният предмет е пари, но при тях основно значение има ст-стта на дълга. В случая за кредитора нямат значение монетите или банкнотите, с които ще му се плати ст-стта, която ще получи. Всъщност поради тази причина, правилата относно родовите задължения не могат да се приложат изцяло спрямо паричните задължения.

Задължения с право на лихва.

Лихвата е възнаграждение, което длъжникът на пари (или на заместими вещи) трябва да престира на своя кредитор. Лихви се дължат обикновено, само ако се дължат пари. Но може да се уговори лихва и за дължими заместими вещи.

Размерът на лихвата се определя от дължимата парична сума и от времето, през което кредиторът е лишен от нея.

Задължението за лихва е акцесорно задължение. То предпоставя наличността на друг главен дълг (на главница), зависи от него и дължи, заедно с него. Следователно:

- ако се погаси главното задължение, се погасява и задължението за лихва;

- ако главното задължение се унищожи с обратна сила, ретроактивно отпада и задължението за лихва. Само ако унищожението настъпва без обратно действие, лихвата ще се дължи за времето, през което договорът е имал сила.