Отменителен иск (Павлов иск).

Длъжникът може да извърши действия, които увреждат неговите кредитори действия, с които в техен ущърб съзнателно намалява имуществото си, т.е. тяхното общо обезпечение. Срещу увреждащите ги правни действия на длъжника им кредиторите разполагат с правното средство на отменителния иск, за да ги атакуват и отменят да ги обявят за недействителни (чл.135 ЗЗД).

Под термина действия, с които длъжникът го уврежда, трябва да се разбират всякакви правни действия на длъжника с иск по чл.135 могат да бъдат атакувани: всякакви договори на длъжника (възмездни и безвъзмездни), всякакви едностранни правни сделки (напр. отказ от наследство, отказ от давност и др.), всякакви правни действия (например плащане).

Не могат да бъдат атакувани от кредиторите онези сделки на техния длъжник, които нямат имуществен х-ер; сделките му с такива имуществени права, чието упражнение зависи от личната преценка на длъжника; несеквестируеми права.

Всеки кредитор хирографарен или обезпечен може да води иска по чл.135.

Отменителният иск не принадлежи обаче на онзи кредитор, чието вземане е възникнало след сключването на атакуваната с иска сделка. Може да я атакува само след като той е придобил качеството на кредитор.

И все пак отменителният иск ще бъде допустим, макар и атакуваната сделка да е сключена, преди кредиторът да е придобил това качество, ако тя е извършена с единствената цел да бъде лишен кредиторът от обезпечението, на което е могъл да разчита (чл.135, ал.3 ЗЗД).

Увреденият кредитор трябва да предяви иска срещу длъжника и лицето, с което длъжникът е договарял. Кредиторът трябва да докаже всички условия на иска:

1) Обективно условие увреждане необходимо е правното действие на длъжника, което кредиторът иска да отмени, да го уврежда. Кредиторът е увреден, когато длъжникът е създал или увеличил платежната си неспособност или затруднява удовлетворяването на своите кредитори.

2) Субективно условие знание за увреждането длъжникът да съзнава по време на извършване на правното действие, че с него ощетява кредиторите си.

А) ако правната сделка е едностранна само длъжникът трябва, а и може да има съзнанието, че с нея уврежда кредиторите.

Б) ако извършената от длъжника правна сделка е двустранна договор:

- ако договорът е безвъзмезден необходимо и достатъчно е само длъжникът да е съзнавал, че уврежда кредиторите си, за да може същата да