Отговорност за вреди причинени от лице, на което е възложена работа.

Всеки, който тр.да упражни надзор в/у едно лице е отговорен за вредите, които това лице причинява на други (трети) лица.

Отговорността се основава на виновно неизпълнение на особеното зад-ие да не се вреди другиму. Това особено задължение тежи най-напред върху онези, които са натоварени да упражняват надзор над други лица. Всъщност отговорността за чужди д-ия е санкция за неизп-ие на лични зад-ия за надзор.

Според чл. 49 този, който е възложил на друго лице работа, отговаря за вредите, прич. от него при и по повод изп-ието на тази работа. Всъщност възложителят отговаря, защ. законът предполага виновността му че зле е избрал или пък зле надзиравал лицето, на което е възложил работа.

Тази отговорност съществува при няколко предпоставки:

1) Необходимо е лицето, на когото е възложена работа, да е извършило виновно д-ие.

2) Виновното д-ие да е ивършено при или по повод изп-ието на възложената работа, т.е. да има установена връзка м/у деянието и службата, т.е. че д-ието е станало възможно вследствие заеманата служба, по време на упражняването й.

Този, който е възложил на друг някаква работа, отговаря солидарно с него за вредите, които е причинил същия на трети лица, т.е. счита се, че вредите са причинени от двамата. В случая законът дава възможност за водене на орбатен иск спрямо виновния причинител на вредата за това, което е платил на увредения, всъщност той се суброгира в правата на удовлетворен потърпевш.

Законът презумира вина за възложителя на работа, защото смята, че щом има вреда, възложилият работата е или избрал зле, или пък зле надзиравал лицето, на която я е възложил. Но законът дава възможност на възложилия работата да обори предположението за вина, а всъщност това предположение е необоримо и се стига до факта отговорност без вина.

В цивилистичната теория и в съдебната практика се приема, че това е обективна невиновна отговорност на работодателя, която има гаранционнообезпечителен характер и произтича не от вина на работодателя, а от вината на работника, който е причинил вреди по повод възложената му работа.

Затова тези, които са възложили работа, във връзка с която са причинени вреди, не могат да възразяват, че са невиновни и да се позовават на други лични основания за освобождаване от отговорност. Вината се търси не от този, който е възложил работата, а от онзи, който изпълнява работата, и ако последния виновно е причинил вреда на трето