.

Чл.188 Продавачът отговаря, ако трети лица имат право на собственост или други права по отношение на вещта, които могат да противопоставят на купувача, освен ако последният е знаел това. Казваме, че продавачът отговаря, затова че е продал чужда вещ или макар своя, но обременена с права на трети лица че отговаря за съдебно отстранение, за евикция в най-широк смисъл.

Приложно поле на отговорността.

Ако купувачът би станал собственик, макар да купува от несобственик, ако правата на третото лице истински собственик, биха се погасили (и не биха могли да бъдат противопоставени на купувача), купувачът не би имал основание да се опасява от ревандикационния иск на истинския (вече бивш) собственик да се опасява от съдебно отстранение. Достатъчно е да се спомене тук чл.78, ал.1 ЗС който придобие по възмезден начин владението на движима вещ или на ценна книга на приносител на правно основание, макар и от несобственик, но без да знае това, придобива собствеността... Очевидно е, че в случая купувачът става собственик, защото е добросъвестен, а не защото неговият праводател е бил собственик.

Вярно е, че проблемът за отговорността на продавача на чужда вещ се поставя предимно при продажбата на недвижими имоти, но вярно е още, че не са малко случаите, при които има място за тази отговорност и при продажба на движимости:

1) тази отговорност възниква на същото основание, както при продажбата на недвижим имот, винаги когато продадената движима вещ не преминава в собственост на купувача:

- например когато купената вещ е била открадната или загубена и нейният истински собственик може да я ревандикира от добросъвестния й приобретател. Тогава за купувача остава защитата по чл.188 и сл.

- когато продадената движимост не е била предадена на купувача, а продавачът я е продал повторно.

- такъв е и случаят когато купувачът на движимостта не става неин собственик по силата на чл.78, ал.1 ЗС, въпреки че тя му е била предадена, защото е недобросъвестен. Законът му признава правото да иска да му бъде върната покупната цена, която е платил, ако бъде отстранен чл.192,ал.1.

2) законът наистина предвижда, че добросъвестният купувач става собственик на движимостта, но това не може и не бива да му се налага, ако той самият смята за несъвместимо с добросъвестността да се ползва от защитата на чл.78 (1) ЗС с/у истинския собственик.