Опрощаване. Сливане.

. Опрощаване. Задължението може да бъде погасено и чрез опрощаване. Опрощаването е договор м/у длъжника и кредитора, с който последният се отказва от вземането си (чл. 108 ЗЗД). Законът смята, че опрощаването не бива да се наложи на длъжника. Затова именно едностранното изявление на кредитора, че се отказва от вземането си, не съставлява опрощаване и не погасява дълга.

Страните по договора трябва да бъдат дееспособни. Дееспособността им се определя в зависимост от правното основание на опрощаването. В случай, че то се извършва в изпълнение на едно задължение, кредиторът трябва да бъде способен да получава изпълнение. Когато опрощаването се извършва с оглед придобиването на едно прави, страните трябва да обладават онази способност, която е необходима за сключване на такава придобивна сделка. Ако опрощаването се извършва с дарствено намерение, кредиторът трябва да е способен да прави дарение: недееспособният не може да опрощава с дарствено намерение нито сам, нито чрез законния си представител. От това следва, че този договор може да бъде сключен на различни правни основания този договор е каузален.

Предмет на опрощаване може да бъде всяко вземане условно или срочно; настоящо или бъдещо (стига да не се касае за обекти на правото, по отношение на които да не е позволено разпореждане за в бъдеще).

Опрощаването погасява дълга така пълно и безусловно както самото изпълнение. Заедно с дълга се погасяват и всички акцесорни права, които го обезпечават залози, ипотеки, поръчителства.

Опрощаването, направено на един от солидарните съдлъжници, освобождава и останалите, освен ако кредиторът изрично е запазил правата си с/у останалите. В такъв случаи задължението на останалите се намалява с частта на длъжника, на когото задължението е опростено.

Чл. 109 ЗЗД един дълг се смята за (опростен) погасен, ако частният документ за него се намира в длъжника. След като кредиторът е върнал на длъжника единствения документ (частен, а не официален) за вземането си, се предполага, че вземането е погасено (необорима презумпция). Ако кредиторът твърди, че частният документ му е отнет насилствено (оборима презумпция), против волята му, без да е изпълнено задължението, то той трябва да докаже това свое твърдение.

Плащане или опрощаване? длъжникът има право да иска разписка за платения дълг. При наличността на разписка за плащане съмненията относно това, дали в държанието на документа трябва да се съгледа едно плащане или едно опрощаване, са напълно отстранени (чл. 77 ЗЗД).

. Сливане това е съединение в едно и също лице на две несъвместими помежду си качества на длъжник и кредитор. В резултат