Облигационно отношение. Видове. Относителност. Претенция, дълг и отговорност.

Облигационно отношение.

Правната теория обикновено определя ОблОие като правоотн-ие м/у две лица, по силата на к/о едното, наречено кредитор, има право да иска от другото, наречено длъжник, една престация едно д-ие или безд-ие, едно поведение, един резултат.

От това определение се вижда, че всяко ОблОие включва в съдържанието си едно субективно право за кредитора (К), к/о той нарича свое облигационно право, право на вземане.

Удовлетворяването на това свое право К може да иска само от длъжника. Спрямо него единствено той има претенция за осъществяването на един резултат. За длъжника ОблОие се очертава като правна необходимост да престира да даде или да направи нещо. Тази правна необходимост наричаме негово задължение, негова обвързаност.

Затова от гл.т. на К, можем по-точно да кажем, че облиг. право, или правото на вземане, е онова имуществено суб. право, по силата на което едно лице (К) може да иска от определено друго лице (длъжника) една престация, т.е. осъществяването на един резултат, който удовлетворява един признат кредиторов интерес.

Относителност.

Облигационното право позволява да се иска осъществяването на един резултат от определено лице или определени лица от длъжника или длъжниците. К не може да иска осъществяването на този резултат абсолютно от всички, а само от длъжника си. Заемодателят не може да иска от когото и да е било парите, които е дал в заем, освен от лицето, на когото ги е дал. Неговото право има д-ие само относно определено лице. То е относително право. Само длъжникът може да не изпълни задължението си и да не удовлетвори кредиторовата претенция. Нейното удовлетворяване погасява кредиторовото право.

Следователно обл. право е относително, а вещното право е абсолютно, тъй като на всекиму е забранено да посяга на вещ, собственост на друго лице.

Претенция, дълг и отговорност.

Правото на К да иска осъществяването на дължимия резултат (престацията) наричаме претенция или притезание. Тази негова възможност съставлява основното и винаги необходимо съдържание на ОблОие. Самият закон се стреми да уреди правното положение на титуляра на претенцията (на К) и по-специално да обезпечи удовлетворяването й. Законът разпорежда така, защото преследваните от К резултати не могат да бъдат постигнати по друг начин, освен чрез удовлетворяване на претенцията му. Повелите си, законът скрепява със