Облигационно право. Облигационни правоотношения.

Терминът облигация има латински произход и означава обвързан. За да се развърже длъжникът, той трябва да изпълни своя дълг спрямо кредитора. Облигационното право го разглеждаме в 2 аспекта. От една страна като правен отрасъл, а а от друга като субективно право на кредитора в рамките на конкретната облигационна връзка. В първия аспект облигационното право води началото си от гражданското право и използва същия метод на равнопоставеност на страните. Но облигационното право в предмета си включва стоково-паричните отношения и т.к. те на праквика се реализират чрез договори се нарича още договорно право. Облигационното право е самостоятелен правен отрасъл, съвкупност от облигационно-правни норми, които с метод на равнопоставеност уреждат стоково-паричните отношения м/у граждани и организации. Основен източник на отрасъла са Конституциуята и ЗЗД. Основни принципи на облигационното право са автономия на волята. Пр.на свобода на договаряне. Означава, че всеки един свободно избира с кого ще договаря. Още ного важен принцип е принципът за търсене на пълна имуществена отговорност от длъжник. Принцип за унификация на БГ договорно право с международното. Във втория си аспект облигационното право е субективено право на кредитора в рамките на конкретна облигационна връзка. В този втори аспект облигационното право има следни характеристики: - има конкретен характер; - облигационните права са много на брой; - след като се сключи един договор претенциите на кредитора за изпълнение на договора може да се определи по 2 начина: - когато има срок. Централна категория в обл.право е облигационното отношение. Наричаме обл.отношение създадената въз основа на облигацинно-правна норма правна връзка м/у 2 страни наречени кредитор и длъжник и която връзка е насочена кум възникване, изменяне или прекратяване на облигационно-правни последици. Кредитор наричаме лицето, което може да иска да даде, да направи или да не направи нещо. Субективното право на кредитора да иска определено поведение от длъжника наричаме претенция. Длъжник наричаме лицето, което трябва да даде, да направи или не нещо спорямо нео спрямо кредитора. Субективното задължение на длъжника да има определено поведение спрямо кредитора наричаме престация. Престациите биват: вещтно правни, облигационно-правни, делими/неделими, лични заместими и лични незаместими. --- Прехвърлили, непрехвърлили и др. За да се развие едно обл.отношение е необходимо да имаме 2 предпоставки обл.правна норма и юридически факт, които могат да доведат до връзката кредитор-длъжник. Най-често юрид.факт е договорът. 4 ,,, непозволено увреждане, 5)жодене на чужда работа нез пълномощие.

Договорът - съглашение м/у 2 страни насочено към възникване, изменение или прекратяване на облигационно-правни последици. Той е най-честата юридическа форма, в която се развиват стоково паричните отношения. Договорът е закон за страните, които са го сключили т.к. по дефиниция договор е съглашение, това означава, че той е юридически факт и по-специално от рода на правомерните юридически действия или бездействия, за които е характерно воля у субектите за настъпването на правните последици. Т.к. е съглашение на воли може да се разглежда по следния начин волеизявлението на едната странна наричана предложение или оферта. Офертата трябва да изхожда от дееспособен субект фиузическо или =ридическо лице, като трябва да съдържа съществените клаузи на бъдещия договор. Волеизлеянието на другата страна наричаме приемане. То също трябва да изхожда от дееспособността на лице и не може да бъде контра оферта. Там, където двете съвпадат се нарича консенсус. Правилата за сключване на договорите са посочени в член 11 и следващите от ЗЗОО, а