Облигационно право. Облигационни правоотношения: същност, предпоставки, съдържание, понятия за престацията.

Облигационното право се разглежда в два аспекта:

1. Самостоятелен отрасъл, водещ началото си от гражданското право и се характеризира с предмет и метод.

Предмет-Стоково-парични отношения и отношения свързани с работа и услуги. В правото тези отношения са обвързани с договори, затова този отрасъл се нарича още договорно право.

Метод-Равнопоставеност.

Като правен отрасъл облигационното право почива на специфични принципи:

• Автономия на волята.

• Свобода на договарянето.

• Реално изпълнение.

• Без вина няма отговорност.

• Уеднаквяване на закона с международното право.

Източници:

• Конституция.

• Закон за задълженията и договорите.

• Закон за Чуждите инвестиции.

• Закон за защита на конкуренцията.

• Закон за концесиите.

• Закон за банките и банковото дело.

• Закон за защита на материалните производства.

2. Разбира се субективното право на кредитора в рамките на връзката. В този аспект облигационното право се различава от вещните права. Кредитора има конкретни права, да си получи дължимото на падежа.

Облигационни отношения. Разглеждат се в два аспекта:

1. Тесен смисъл-Изчерпват се с кредиторовата претенция.

2. Широк смисъл-Освен кредиторовата претенция са и всички правни възможности, които са дадени на кредитора.

Облигационното отношение е правна връзка между две страни, кредитор и длъжник, по силата, на която кредитора има право да си иска от длъжника дължимото.

Обща характеристика на ОО:

1. Налице е връзка му два правни субекта, като тази връзка е правна.

2. Едното лице е титуляр, а другото лице дължи определено поведение, това е условно, защото по-често връзката е двустранна.

3. ОО съдържа за кредитора едно субективно право, което той нарича облигационно право, право на вземане или само вземане.

4. ОО е относително, защото удовлетворяването на това право кредиторът може да иска само от длъжника си, само спрямо него той има претенция за осъществяване на определен резултат. Длъжникът пък вижда в ОО правна необходимост да престира. То има за него значението за дълг. В негови очи тази необходимост носи името задължение, обвързаност. Той трябва да извърши това, за което е обвързан, за да бъде развързан, освободен от задължението си.

ПРЕСТАЦИЯ

Престацията е поведението, което е необходимо, за да се постигне резултат, да се освободи длъжникът от неговата отговорност.

Съдържанието на престацията се определя още при възникването на юридическите факти, от които то произтича. То може да бъде определено и от други правни актове, а не само от тези, които са източник на облигационното отношение.