Невиновна невъзможност за изпълнение. Последици. Проблемът за риска. Стопанска непоносимост.

Изпълнението на едно задължение може да стане невъзможно без вина на длъжника, т.е. без той да е отговорен.

. Обективна невъзможност за да бъде освободен длъжникът от отговорност трябва да са налице следните констатации за обективна невъзможност:

1) че реалното изпълнение е неосъществимо поради практически или правно неопределимо препятствие, настъпването на което

2) не може да бъде вменено във вина на длъжника.

Тези обстоятелства могат да са налице в следните случаи:

- при случайни по произход обстоятелства т.е. длъжникът не ги е предизвикал, не е могъл, нито е бил длъжен да предвиди, например пожар, в този случай длъжникът няма вина.

- при случайни по произход обстоятелства, когато длъжникът няма вина, но също така да е налице причинна зависимост между обстоятелствата и невъзможността за престиране, т.е. обстоятелството да е препятствие за реално изпълнение (при мобилизация длъжникът не може да изпълни дог. задължение).

- при събитие, вследствие на което е настъпило такова състояние, че от гл.т. на добросъвестност всички усилия на длъжника да престира биха били лишени от практически резултат.

. Субективна невъзможност когато неизпълнението се дължи на причина, която съставлява пречка за изпълнение, зависеща само от длъжника.

Докато обективната невъзможност освобождава, то субективната не освобождава длъжника от задължението му. Всъщност субективната невъзможност не освобождава длъжника от задължението му, защото не представлява въобще невъзможност, а възможност за престиране, но при допълнителни условия. Обстоятелството, че длъжникът няма пари за погасяване на задължението си не го освобождава от отговорност чл. 81, ал.2 ЗЗД.

При обективна невъзможност, задължението на длъжника се погасява и се освобождава от отговорност, ако докаже невъзможността. Законът предвижда за длъжника презумпцията за виновност относно неизпълнението и той трябва да обори това предположение, а последиците от невъзможно изпълнение са за сметка на:

1) при едностранните договори на кредитора.

2) при двустранните договори:

- рискът от случайно събитие върху страната, чиято престация е станала невъзможна е върху длъжника. В този случай договорът се разваля по право (чл.89 ЗЗД), все едно, че не е сключван, никой на никого не дължи