Облигационно право- Неустойка. Същност. Функции. Видове
| Право | 2009-12-04 | 175 сваляния |
Неустойка. Същност. Функции. Видове.
Неустойка е допълнителна (акцесорна) клауза, договорно или нормативно установена, с която се определя парична сума (или облага), която длъжникът трябва да плати на кредитора като обезщетение за понесените вреди от неизпълнение или неточно изпълнение от длъжника. Неустойката е акцесорно задължение, защото изисква наличие на друг, главен дълг. Неустойката е неформално задължение, постигнато като част от договора или с допълнителна добавка (анекс), но уговорката трябва да бъде преди неизпълнението. Уговорката за неустойка е в същата форма, в която е сключен главния договор, само ако тази форма е необходима за действителността му.
Чрез неустойката длъжникът предварително знае какви са последиците от неизпълнение, какъв е обемът на отговорността му и неустойката го стимулира към точно изпълнение, т.е. явява се като обезпечение за изпълнението на задълженията (чл.92 ЗЗД). (обезпечителна функция)
Неустойката е ср-во за обезщетяване на кредитора за вреди, причинени му от неизпълнение. На кредитора ме е спестена процедурата по доказване на действителното настъпване на вредите и на точния им размер. (обезщетителна функция)
Неустойката има още една функция наказателна. В този смисъл кредиторът може да претендира неустойката и когато вреди изобщо не са настъпили или не са настъпили в предвидения размер. Той ще получи нещо над своите щети, дори ако неустойката бъде намалена като прекомерна. Тази разлика не е обезщетение, а наказание за неизпълнение.
Видовете неустойка са:
1) Според източника:
- договорна е това добавъчно съглашение на договарящите, по силата на което длъжникът се задължава да даде на кредитора, като обезщетение за вредите му една парична сума, ако не изпълни задължението си.
- законна неустойка е тази, която при неизпълнение или неточно изпълнение се дължи не въз основа на договор, а по силата на закона или друг нормативен акт и има наказателни функции.
2) Според неизпълнението:
- за пълно неизпълнение ако длъжникът не изпълни въобще задължението си, дължи предвидената за това неустойка;
- за неточно, забавено изпълнение ако длъжникът забави изпълнението или не го изпълни както трябва, той е длъжен да престира на кредитора нещо допълнително заедно с дължимото.
3) С оглед на различните си функции неустойката бива:
- алтернативна неустойка при нея предварително са оценени евентуални вреди, като това е залегнало като клауза в договора. Но при неизпълнение, кредиторът има две алтернативи или да се възползва и
Тагове от реферата: неуст, игаионно, ункции, идове, СЪЩНОСТ, право











