Непозволено увреждане. Обща характеристика.

Който не спазва установения правопорядък, извършва правонарушение, за което носи гражданска отговорност. Законът задължава правонарушителя да възстанови състоянието отпреди нарушението, т.е. да поправи вредите, причинени от правонарушението.

Отговорността е санкция за изпълнение на дълга, тя е вторичен дълг, възникващ вследствие неизпълнение на един първоначален дълг. Обособени са два вида отговорност:

- договорна реално претърпените вреди, т.е. претърпяната загуба и пропусната полза;

- деликтна обхваща реално претърпените вреди, като към тях се прибавят и претърпени неимуществени вреди.

Задължението, чието неизпълнение поражда санкционни правни последици,т.е. състояние на отговорност, има два източника:

1) може да произтича от едно облигационно отношение длъжникът тр.да осъществи един резултат в интерес на К, но ако той не изпълни това свое задължение, отговаря за вредите, които е причинил на К. Тази отговорност се нарича договорна.

В този случай увреденият и увреждащият са обвързани с едно специално задължение. Ако обаче длъжникът не престира или пък престира неточно своето зад-ие, то е длъжен да поправи щетите, нанесени на К.

2) Когато прозитичат от:

- законът от общата повеля да не се вреди другиму;

- от правилата на добрите нрави това задължение е общо за всички граждани.

При тези правонарушения произтича отговорност, която наричаме деликтна.

Основанието за деликтна отговорност е нарушението именно на подобни общи задължения, чието спазване е задължително за всеки. Всеки гражданин е длъжен да не нанася вреда другиму. Това правно задължение не е облигационно, а е задължение на всеки към всички, обезпечаващо закрилата на личността, на обществения живот и порядък. Съгласно чл.45 всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, т.е. за да има деликт е необходимо:

- едно деяние

- деянието да е противоправно

- деянието да е виновно

- деянието да причинява, да е причина за

- вреди другиму тогава има отговорност.