Неоснователно обогатяване. Обща х-ка. Понятие за основанието.

Съгласно нашето законодателство на никой не е позволено да се обогатява за чужда сметка. Всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго е длъжен да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на това, с което другия се е оказал обеднял (чл. 59).

. Правно основание в договорното право правилото, че никой не може да се обогатява без основание за чужда сметка важи най-напред в договорното право: този, който е получил заем се задължава да го върне възоснова на (едностранния) договор за заем; при двустранни договори всяка от страните се задължава към другата страна да даде нещо, но и да получи нещо друго. В случай, че някоя от страните е дала нещо на другата, то даденото следва да й се върне, но договорно обвързаният не е длъжен да изпълни задължението си, ако в замяна не получава насрещно дължимото. В този случай изправната страна може да задържи своята престация и да упражни т.нар. възражение за неизпълнен договор. Ако не се стигне до споразумение се пристъпва към разваляне на договора, т.е. договорът отпада и ако някоя от страните е дала нещо на другата страна, то последната е длъжна да го върне, защото даденото е по договор с отпаднало основание, т.е. без основание и ако го задържи ще е налице неоснователно обогатяване.

. Правно основание вън от договорното право чл.59 обеднелият може да заведе иск за неоснователно обогатяване напр.на владелеца, който е строил в чужда земя направеното подобрение тр.да му бъде заплатено, защото в противен случай собственикът на земята ще се е обогатил за негова сметка. В случая владелеца има с/у собственика иск за неоснователно обогат.

. Предпоставки на иска за неосн.обогатяване могат да се извлекат от чл.59.

1) Наличие на обедняване на ищеца той има право да претендира само това, с което имуществото му е намалено, само това, с което е обеднял.

2) Наличие на обогатяване на ответника когато имуществото му реално се е увеличило, но и когато благодарение дейността на ищеца е избегнал едно намаляване на имуществото си, като е спестил разходи, които при нормални условия би направил.

3) М/у обедняването на ищеца и обогат.на ответника тр.да същ. причинна връзка само тогава искът е допустим, т.е. обогатяването да е станало за сметка на обедняването. По този начин се определя размера на ищцовата претенция до размера на действителното обедняване и действителното обогатяване. Ответникът дължи да върне на ищеца само онова, с което се е обогатил, но до размера на обедняването.