Неизпълнение. Същност и форма.

Длъжникът трябва да изпълни точно задължението си. В противен случай, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забава или пък обезщетение за неизпълнение.

Неизпълнението може да бъде в различни форми:

1) пълно неизпълнение когато дължимият резултат не е осъществен изцяло. Пълно неизпълнение е налице и тогава, когато длъжникът е наистина осъществил всичко, което дължи, но с такова закъснение или толкова лошо, че изпълнението е безполезно за кредитора.

2) неточно изпълнение неадекватно по количество, време и качество изпълнение; неспазване уговореното място на престиране.

- частично изпълнение не съответства на дължимото в количествено отношение. А както знаем кредиторът изобщо не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части, макар задължението да е делимо (чл. 66 ЗЗД).

- забавено изпълнение неточно изпълнение по отношение на времето. Длъжникът престира, но не тогава, когато дължи. Понякога кредитора няма вече интерес от такова закъсняло изпълнение. В такъв случай закъснялото изпълнение се приравнява на пълното неизпълнение (фикс-сделки). Ако кредиторът обаче не е изгубил интерес, забавата съставлява за него основание да претендира изпълнението заедно с вредите, които закъснението му е причинило.

- лошо изпълнение всяко друго неизпълнение, което не е адекватно на дължимото (главно в качествено отношение). Но едно лошо изпълнение може понякога да е равносилно на пълно неизпълнение.

Самото неизпълнение може да се дължи на различни причини:

- когато поведението на кредитора е причина за неизпълнение;

- когато случайно събитие е причина за неизпълнението;

- когато небрежно поведение (действие или безд-ие) на трето лице е причина за неизпълнението;

- когато небрежно поведение (д-ие или бзд-ие) на длъжника е причина за неизпълнението.

Независимо от причината, неизпълнението няма погасителен ефект относно задължението и има значение в чия тежест ще останат последиците. Възможни са следните хипотези:

- ако неизпълнението се дължи на вина на длъжника то той е отговорен, виновен и в негова тежест остават вредните последици;

- ако неизпълнението се дължи на случайно събитие, то тогава длъжникът не е виновен и не отговаря.

Последиците от неизпълнението могат да се ликвидират чрез:

- иск за пряко изпълнение кредиторът, поради неотпадналия му интерес, може да постигне все пак, макар със забава и по принудителен