Ипотека. Характеристика. Отграничения от антихрезата. Видове. Учредяване на договорна ипотека.

Ипотеката е вещно и неделимо право върху определен недвижим имот на длъжника или на трето лице, установено в полза на кредитора за обезпечение на определено негово вземане. По силата на това право кредиторът може да иска продажба на недвижимия имот на публична продан с цел удовлетворяване на задължението.

Ипотеката е особено вещно право кръдиторът има право да се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот, в чиято собственост и да се намира той (чл.173,ал.1). Т.е. ипотеката следва вещта следва недвижимия имот, независимо в чии ръце попада той. Обезпеченият с ипотека кредитор разполага с едно ипотечно право, което може да противопостави на абсолютно всеки (характерен белег на вещните права).

Но ипотеката е особено вещно право. Титулярът на това право не владее ипотекирания му имот владее го друг. В чиито и ръце, в чиято собственост и да се намира той, имотът е подчинен на взискането на кредитора с цел да бъде удовлетворен за вземането си. С тази цел ипотечното право съпътства правото на собственост върху ипотекирания имот тежи върху него. Това показва, че ипотеката е една вещна тежест, едно вещно обезпечително право.

Ипотеката е облигационно право, което има обезпечителен характер тя не е уредена като вещно право нито в ЗС нито в други нормативни актове, а е регламентирана в ЗЗД като вид облигационо обезпечение. Обстоятелството, че договорната ипотека се учредява с нотариален акт не е достатъчно основание тя да се определя като вещно право, защото липсва основния признак на вещните права въздействие върху вещта.

Ипотеката е акцесорно право тя съставлява една особена гаранция за кредитора. Тя обезпечава неговото вземане, което е и нейната цел. Ако не съществува вземане, не съществува и ипотека:

- титулярът на ипотечното право е преди всичко кредитор, но той е двояко обезпечен обезпечава го най-напред общо цялото имущество на длъжника (чл.133). Вземането му е обезпечено още и особено от ипотекирания му недвижим имот.

- ипотечното право не може да възникне, преди да е възникнало вземането, което то ще обезпечава, което трябва да бъде действително вземане. Може да се учреди ипотека и за бъдещо вземане (чл.153). Така учредената ипотека е всъщност условна: ако дългът възникне, ако заемът се използва. Тя добива ред от деня на вписването й, т.е. преди още вземането да е възникнало, стига само да възникне.

- веднъж породено ипотечното право следва съдбата на вземането, което обезпечава ако се погаси вземането, погасява се и обезпечаващото