Договорът. Същност и значение. Видове.

Определение. ОблО възникват най-често от правни сделки. От тях възникват последици. За тяхното възникване е изявена воля. Когато ФС на правната сделка се изчерпва с волеизявлението само на един правен субект, на едната страна, правната сделка е едностранна; а когато обхваща съгласуваните насрещни волеизявления на два или повече правни субекта, правната сделка е двустранна. Двустранните правни сделки се наричат договори.

Договорът е съглашение м/у две или повече лица (страни), за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка помежду им. Той е споразумение м/у две или повече лица за установяване, изменяне или погасяване на гражданскоправни отношения помежду им.

Видове договори:

1. Възмездни и безвъзмездни всички договори са или възмездни или безвъзмездни.

а) възмезден е този договор, при който всяка от страните иска да си достави една облага с/у равностойност, която отстъпва. По-големият брой договори са възмездни: продажба, наемът, превозът и др;

б) безвъзмезден е този договор, при който едната страна иска да достави една облага даром на другата. Този договор за разлика от възмездния се сключва единствено в интерес на страната, която даром получава облага. Другата не получава нищо с/у това, което отстъпва. Безвъзмездни договори са влогът, заемът за послужване, дарението.

2. Комутативни (заменителни) и алеаторни общото на тези договори е, че са възмездни.

а) комутативен е договорът, при който облагата, която всяка от страните ще извлече от него, е известна и определена още в момента на договарянето (продажбата).

б) алеаторен е договорът, при който облагата, която едната или двете страни ще извлекат от него, не е известна и определена по време на договарянето, а зависи от едно бъдещо, случайно и неизвестно събитие. Такъв е например застрахователния договор.

3. Едностранни и двустранни.

а) едностранен е договорът, когато той поражда задължение в тежест само на едната страна. Едната страна е само кредиторка, другата само длъжница. Едностранен договор е заемът за послужване.

б) двустранен е този договор, от който по необходимост възникват права и задължения за двете договарящи страни една спрямо друга. Те взаимно се задължават. Всяка страна се задължава, защото и другата се е задължила към нея и защото смята, че тя ще изпълни поетото задължение. Всяка страна се оказва длъжник на другата и едновременно неин кредитор.