Дарение. Понятие. Видове. Отграничение от спонсорство. Сключване. Форма.

Чл.225,ал.1 дарението е договор, с който дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Т.е. за да е налице дарение, е необходимо съгласие м/у дарителя и дарения, по силата на което дарителят с дарствено намерение отстъпва нещо безвъзмездно и безвъзвратно на дарения, който го приема, в резултат на което имуществото му нараства, а това на дарителя намалява.

1) Съгласието на стр. относно безвъзмездността на отстъпването е необходим елемент на дарението:

- дар. има само тогава, ког. дарителят, подтикнат от разл. съобр. (това е правното основание благод., любов, привързаност и др.) е съгласен нещо да премине от неговото имущество към имуществото на дарения без насрещен еквивалент. Т.е. необх. е той да има намерение да дари и да изяви воля в този смисъл.

- дареният тр. от своя стр. да е съгл. да получи безвъзм. това, к/о дарителят му отстъпва. Иначе няма дарение. Никой обаче не може да бъде принуден да получи каквато и да е облага въпреки волята си.

Всичко това показва, че дарението е договор м/у дарителя и дарения трябва да се постигне съгласие относно даряването. Следователно дарението не е едностранен акт едностранна пр.сделка, а договор едностранен и безвъзмезден.

2) Подареното трябва да се отстъпи веднага и безвъзвратно.

- подар. тр. да се отстъпи веднага това не озн., че дареният трябва да влезе веднага във владение на подареното, а че той трябва веднага да придобие едно право в/у него, макар то да е срочно или условно.

- обогатяването на дарения тр. да бъде безвъзвратно дареният трябва окончателно да придобие подареното. Дарителят не може да отмени веднъж направеното дарение и да иска връщане. Законът обаче допуска в някои случаи отмяна на дарението по искане на дарителя. Но във всички тези случаи отменяването на дарението е допустимо само на такива основания, които не настъпват по волята на дарителя (чл.227).

3) Дарението обогатява дарения (иконом.критерии) в р-ат на дарението имуществото на дарения нараства. Този имущ. прираст може да бъде от различно естество прехвърлена собств-ст в/у една вещ, учредено вещно право в негова полза, че му е прехвърлено вземане, или му е опростено едно задължение, дарителя плаща негов дълг или го замества в дълг, че дарителят се отказва да предяви свое право и т.н.

4) Д намалява имущ. на дарителя (икон.кр.) в този см. отказът от насл. не е Д в полза на другите насл. Ч/з него отричащият се само пропуска да придобие нещо, т.е. той не намалява имущ. си, а пропуска да го увеличи.