Облигационно отношение. Видове. Относителност. Претенция, дълг и отговорност. Интересът на кредитора.

1. Понятие за облиг. отношение - Няма легално определение, но има една доктрина на дефиниция - облиг.отношение е правна връзка между равнопоставени гражданскоправни субекти, по силата на която едната страна, наречена Кредитор има право да иска от другата страна, наречена Длъжник, определено поведение (една престация).

2. Особености на облиг.правоотношение:

А. Страните са равнопоставени. Те могат да бъдат отделни ФЛ; ЮЛ или държавата, но са равнопоставени.

Б. В облиг.отношение страните са Кредитор и Длъжник. Кредиторът е активната страна, а длъжникът пасивната. Кредиторът има право на креанса (вземане).

Договорът е съглашение между две страни, а не между две лица. В понятието могат да се включат едно или повече ФЛ и/или ЮЛ.

Обикновено в облиг.отношение кредиторът е едновременно и длъжник. Почти винаги статусът на кредитора се удвоява. Същото важи и за длъжника.

Кредиторът като титуляр на креансата има право да иска определена престация от длъжника.

3. Предмет на облиг.отношение - определено поведение на длъжника. Относно предмета на облиг.отношение се застъпват две теории.

I теория - предметът е определено поведение - действие или бездействие на длъжника. Поведението зависи от договора.

II теория - предмет на облиг. отношение е определеният резултат, който се дължи от длъжника. Напр. Най-важното е не дали лекарят е лекувал, а дали е излекувал. Но ако пациентът след лекарската помощ не е здрав нищо ли не трябва да дължи за услугата? Според Проф.Попов спорът е чисто теоретичен. Той поддържа теорията за смесеност престацията може да бъде и определено поведение, и определен резултат.

4. Видове облиг.правоотношения:

A. В зависимост от задълженията, които съдържат облиг.правоотношения са едностранни и двустранни.

Ако правата се само за кредитора, а задълженията само за длъжника, това правоотношение е едностранно - напр.заем за послужване; влог; залог; заем за потребление. Тези договори са реални, така че не е задължение на заемодателят за послужване да предаде вещта. Това предаване е част от фактическия състав на договора.

Ако задълженията са разположени и за двете страни, то облиг.отношение е двустранно.-продажба, размяна, заем.

Б. С оглед на своя предмет облиг. отношения са такива с предмет:

Баге - да се даде нещо;

Расеге - да се направи нещо;

N011 &сеге - да не се прави нищо;

В. С оглед на източника на облиг.отношения те биват договорни и извъндоговорни

Договорните обикновено са нормирани в закона, тези отношения обикновено са уредени в диспозитивни норми и ако страните не се отклонят от тях договорното съдържание има минимумът определен в закона.

Извъндоговорните облиг.отношения са тези, които възникват без знанието на страните, поради което правата и задълженията се определят от закона.