Разказа Една българка , от Иван Вазов е написана през 1899 след едно пътуване .В едно место ханче жители разказват на Вазов за една смела жена от Челопек.Главната героиня е Илиица.Темите в разказа са за доброто , за освободителната борба, за силата на българския дух. Присъства и мотивът за пътя.

Целта на Вазов е да покаже чрез своята геройня една необикновена жена ,която е решителна,смела,готова на всичко.Илиица е жертвоготовна,

всеотдаина,целеустремена и мъченик в името на вярата.Тя е представена с действиина,речева и портретна характеристика.

Коментар на заглавието и мотото

Заглавието в разказа има две значения за една обикновена жена или необикновенна българка,която се отличава с изключителни качества.Мотото възхвалява българката за героичните и постъпки.Тази възхвала носи и оценката на автора.

Главната героиня отначало е представена с портретна характеристика:,,Тя беше жена около 60 годишна,висока,кокалеста-мъжка на вид.В пестеливото описание се разкрива физическата сила на селянката,която не е маловажна,защото бе нея нямаше да може да извърви всичкия път и житейския и вид.Детето на гърдите и показва,че тя е грижовна майка.Външният вид на баба Илийца я разкрива като обикновена жена от селото.