Темата за фашизма присъства в творчеството на Михаил Ром от края на Втората световна война.През втората половина на 40-те години на 20 век той снима филма Човек 217,а през 1950 снима Секретна мисия.Действието на филмите се развива в Германия,като тук фашисткият Райх получава своята ярка социална характеристика.

Макар че първият филм е изграден в трагедиен ключ,а вторият се основава на приключенската интрига,в тях има много силна публицистична струя,която понататък ще получи своя логически и емоционален завършек във филма Обикновен фашизъм.Натрупаният житейски,сценарен и режисьорски опит водят Михаил Ром до това,че той успява да създаде нов жанр в световното кино: това е, както Ром го нарича филм-размисъл.Обикновен фашизъм е родоначалник на този жанр в киното.

Кинокритиката определя Обикновен фашизъм като авторски филм - личният поглед на Ром към въпросите на историята,насилието и геноцида.Основата на действието е мисълта на автора.В течение на два часа и половина,колкото трае филмът,Ром си поставя задачата да осмисли фашизма като явление характерно за епохата,да направи зрителя съучастник на своите размисли да покаже как и защо възниква фашизма,като гид ни превежда през лабиринта,довел Хитлер на власт.

Новост за световното документално кино е структурата на романа.Филмът има романова структура.Той е разделен на две неравноделни части,които са оформени в глави, като всяка глава има номерация и заглавие.Първата част включва 9 глави,като материалът в тях започва със зараждането на фашизма до началото на военните действия на Третия райх,а втората част самите военни действия и неговия крах.Епиграфите към отделните глави са взети от книгата Моята борба на Адолф Хитлер.Не е писана специална музика за този филм.Използва се автентичен звук от ,,Die deutsche Wochenschau.Ирониятя е основен похват на повествовонието в Обикновен фашизъм. Тази структура дисциплинира вниманието на зрителя.

В Обикновен фашизъм несинхроността протича през целия филм. Тук задкадровата реч е състояние, което внушава и ни кара да размишляваме върху отделния кадър, феномен и пр.

Понякога отделните части, несъединени, сами по себе си, не представляват нищо. Но когато се получи цялостната картина, резултатът може да е впечатляващ.В Обикновен фашизъм Ром съединява епизодите възможно най-контрастно, доколкото това не предизвиква срив в смисъла.

Самият режисьор споделя, че в монтажния етап са се стремяли да напряват така, че материалът да не се развива в логически порядък, а по закона на максимално възможното несъвпадение между епизодите. Благодарение на това в кадрите се вмества толкова много информация и по този начин повествованието се гледа без скука два часа и половина. Кадърът приковава зрителя, който губи представа за времето.Михаил Ром определя