Обезпечение на кредитора.

Поръчителство, залог, ипотека и солидарност.

Обезпечение на кредитора- за да се гарантира изпълнението на един дълг са замислени т. нар. обезпечение на кредитора. Те са 2 вида: лични и вещни.

Личните са солидарност и поръчителство, а вещните са залог, ипотека, привилегия и право на задържане.

При личните обезпечения едно или няколко лица гарантират на кредитора, че неговият длъжник ще изпълни задължението си. Те обезпечават изпълнението на чужд дълг със собственото си имущество.

При вещните една вещ (или едно имуществено право) служи като гаранция за изпълнение на дълга.

Солидарни задължения- когато няколко лица (длъжници) дължат една и съща престация (дълг), така че кредиторът може да я иска изцяло от всеки длъжник, но изпълнението от един от тях погасява дълга и освобождава всички длъжници.

Солидарност- възниква от предвидените от закона случаи и тогава когато е уговорено между страните. Дължи се едно и също на кредитора от няколко лица и той може да го иска от всеки един от длъжниците изцяло, и никой не може да иска разделяне на дълга или кредиторът да отправи иска си най-напред срещу някого от тях. Кредиторът може да предяви иск срещу един длъжник и ако не бъде изцяло удовлетворен да се обърне към друг длъжник за остатъка. Солидарността е установена в интерес на кредитора, а в отношението между длъжниците важи принципът на разделността.

Поръчителство- то е договор с който поръчителя се задължава пред кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Сключва се в писмена форма. Поръчителят е солидарно задължен с главния длъжник. Отговорността на поръчителя зависи от: 1- Чуждия дълг и от 2- уговореното между страните.

1. Каквото и колкото дължи главния длъжник, това дължи и поръчителя, ако се промени първоначалния състав на дължимото. Например намаление поради частично плащане или увеличение- преначисляване на лихви при неизпълнение. Това ще дължи и поръчителя, но поръчителят не може да се задължи за повече от това което дължи главния длъжник или при по тежки условия.

2. Може да се уговори да се поръчителства за част от задължението или при по-леки условия например: за част от дълга, или че няма да се дължат лихви. Поръчителят които е удовлетворил кредитора е изпълнил чужд дълг, той може да си върне което е излязло от имуществото му с помощта на предвидените в ЗЗД искове.

Залог- изпълнението на задължението може да бъде обезпечено с една движима вещ така че кредиторът да има право при неизпълнение да се удовлетвори по предпочитание пред другите кредитори на веща получена при принудителната и продажба. При договора за залог едно лице залогодател предава на друго лице залогоприемател една движима вещ или предоставя едно вземане от което кредиторът може да се удовлетвори по предпочитание, може да се учреди залог както за свое така и за чуждо задължение. Договорът за залог е реален при него. Заложената вещ трябва да се предаде на кредитора или на трето лице избрано от страните. Правила за залога има както в ЗЗД, така и в други закони, които са специални и намират приложение за посочените в тях случаи. Кредиторът има право да държи заложената вещ докато вземането бъде погасено изцяло и тъй като той може да се удовлетвори само ако не е върнал вещта на длъжника и трябва да има фактическа власт върху веща може да я иска от всяко лице, което го е лишило от фактическата власт върху вещта. При неизпълнение той може да иска веща да се продаде на публична продан, за да се удовлетвори от цената и, но не може при неизпълнение да стане неин собственик, следователно е недопустимо всяко съглашение или споразумение с което при залога или ипотеката се уговаря начин на удовлетворение различен от този предвиден в закона. Могат да се залагат не само вещи но и вземания.

Ипотека- при нея един недвижим имот служи за гаранция на кредитора, че ще бъде удовлетворен по предпочитание (пред другите кредитори) от цената, която ще се получи за ипотекирания имот при публичната му продажба. Безразлично е дали междувременно ипотекирания имот е прехвърлен на друго лице, ипотеката следва вещта, следователно то е една вещна тежест. Има два вида ипотеки: договорни и законни. При договорните ипотеки се съставя договор за ипотека във формата на нотариален акт и след това се вписва в т. нар. служби по вписвания към районните съдилища. Ипотеката има ред на вписването и без него не може да възникне ипотека. С вписването се дава възможност на всеки заинтересуван да получи информация за положението на недвижимия имот- създава се публичност (има ипотечни книги в които се вписват договорите и молбите за учредяване на ипотека). При законната ипотека, която е предвидена в полза на определени кредитори посочени в ЗЗД става вписване по силата на закона и по искане на кредитора, който има право да впише ипотеката. Може да се направи ипотека както за свое така и за чуждо задължение. Тъй като ипотеката следва имота при прехвърлянето му за кредитора са без значение правните действия които се извършват с имота, но затова пък за него не е без значение различни посегателства върху имота с които той се обезценява и затова има предявява искове за запазване целостта на имота или за прекратяване на посегателствата. При няколко ипотеки кредиторите се удовлетворяват по реда на учредяването на ипотеката.