Забравена парола?
Начало на реферати

Обесването на Васил Левски - литературен анализ


Обесването на Васил Левски

(литературен анализ)


Писателят Христо Ботев е сред безсмъртните творци, оставили своята ярка диря в съкровищницата на българската литература. Неподвластен на всякакви времеви граници и живял на границата между Възрожденската и Новата българска литоратура, той пише гениални творби, сред които околко двадесет стихотворения - малко на брой, но безмерно велики по сила и патриотичен заряд, надминаващи гения на редица други български поети. Един от шедьоврите в своя жанр е Ботевото стихотворение "Обесването на Васил Левски". То е издържано в елегичен стил. В него преобладава горестното чувство на скръб и тъга, породено от загубата на един от най-големите ни национални борци за свобода, апостолът Васил Левски. Той, главен обект на стихотворението, е описан в момента на своята смърт - обесен в студената българска зима, висящ на бесилото със "страшна сила" Макар и с елегичен характер, Ботев влага в творбата и елементи на възхвала, на прослава на героичния живот и героичната смърт, овековечили завинаги Левски чрез силата на неговия подвиг. Освен белезите на елегията, ясно откриваме и елементи на одата, макар и някои от тях четящи се между редовете.

Основният мотив на стихотворението "Обесването на Васил Левски" е мотивът за безутешната скръб, породена от загубата на толкова велик герой и последвана от състояние на безнадеждност. В границите на творбата са изградени два основни образа - на родината-майка и на трагично загиналия син. Лирическият говорител отправя риторичния въпрос "О, майко моя, родино мила, защо тъй жално, тъй милно плачеш?" на който по-късно си отговаря сам - "Ох, зная, зная, ти плачеш, майко, затуй, че ти си черна робиня..." Тук родината се явява в ролята на майка, горчиво оплакваща своя "един син". Чрез използването на тази литота, Ботев фокусира вниманието на читателя върху това, каква огромна загуба е претърпяла майката-родина със смъртта на великия национален герой. Висейки със "страшна сила", Левски, дори мъртъв, продължава да излъчва необикновена нравствена мощ.

Плачът като реакция на безнадеждна скръб от загубата на Левски е вплетен в цялостния облик на стихотворението. Той се среща в моменти от целия текст, като отражение на трагичната ситуация. Обстановката на тъга и трвожност е подсилена чрез природната картина в края на произведението. Сякаш цялата природа е съпричастна за загубата и страда за убития син. Гласът на грозно грачещия гарван създава усещане за злокобност и оповестява трагичното събитие. Авторът си служи с алитерация в стиха: "Гарванът грачи грозно, зловещо" и с помощта на този похват читателят лесно може да "чуе" злокобните звуци в съзнанието си.

Образът на молещите се старци и плачещите жени и деца играе важна допълваща роля в общия пейзаж. Присъствието на този трагичен

Обесването на Васил Левски - литературен анализ facebook image
Публикувано от: Radvan Yuliev Ognyanov


Вметнати части (тест) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.