ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

Христо Ботев

Безспорно едно от най-известните Ботеви стихотворения е Обесването на Васил Левски.Основната тема в творбата е дълбокото страдание на родината от загубата на своя син Васил Левски болката и плачът по изгубения герой са безкрайни ,а бъдещето още по-мрачно от миналото.заедно с героя са си заминали надеждата,борбеността и вярата,която той е проповядвал на своите събратя.В душите на българите са останали да властват само примирението и отчаянието,а между тях се таи и вината.първата строфа започва с въпрос към родината:

О,майко моя,родино мила

Защо тъй жално,тъй милно плачеш?

Отговор се явява втората строфа :

Ох,зная,зная,ти плачеш,майко,

Затуй,че си черна робиня,

Затуй,че твоят свещен глас,майко,

Е глас без помощ,глас във пустиня.

Тук ярко и силно са представени мъката и болката на родината.Тя е черна робиня,а гласът й е глас в пустиня.Улавя се обречеността,безнадеждността на родината от положението,в което се намира.Нейните чеда са също като нея- измъчени,без глас, с наведени глави пред поробителя.липсата на свобода,на право на избор още повече подсилва страданието и мъката.Пустинята е символ на необятността и на пустотата. Попаднал в нея, ти оставащ не чут от всички ,изгубен и самотен.Точно такава е родината безпомощна пред поробителя, сломена и потъпкана.Всичко свято е осквернено и всяка молитва отхвърлена.Усеща се страданието на лирическия аз към нея,той споделя болката й и сълзите й.

Третата строфа започва с повелителното наклонение Плачи! . Тук вече няма страдание и съпричастие,а се усеща обвинителен тон,които в самата строфа е разгърнат. Докато в предната строфа плачът е бил породен от болката и страданието,то тук той е породен от обвиненията на лирическия говорител.представено е черно бесило, на което виси със страшна сила твой един син ,,Българию.С това изречение се въвежда вече и обвинението,именно,че самата родина е виновна за загубата на своя