Обектно-ориентирано програмиране

Обектно-ориентираното програмиране (ООП) е парадигма в компютърното програмиране, при която една програмна система се моделира като набор от обекти, които взаимодействат помежду си. Обектно-ориентираното програмиране използва следните понятия:

• Обекти пакетират данни и функционалност заедно в обособени единици в една компютърна програма;

• Абстракция Способността на една програма да игнорира някои аспекти на информацията, с която работи способността да се съсредоточава върху същественото. Всеки обект в системата служи като модел на един абстрактен агент, който може да извършва дадена работа, да променя състоянието си и да докладва за него и да общува с други обекти в системата без да разкрива как са реализирани тези свойства.

• Капсулиране наричано също скриване на информация: Прави невъзможно за потребителите на даден обект да променят неговото вътрешно състояние по неочакван начин; само вътрешните методи на обекта имат достъп до неговото състояние.

• Полиморфизъм Различни неща или обекти могат да имат еднакъв интерфейс или да отговарят на едно и също (по наименование) съобщение и да реагират подходящо в зависимост от природата или типа на обекта. Това позволява много различни неща да бъдат взаимозаменими. Например, ако една птица получи съобщение движи се бързо, тя ще маха с крила и ще лети. Ако един лъв получи същото съобщение, той ще тича, използвайки краката си. И двете животни отговарят на една и съща молба по начини, които са подходящи за всяко от тях.

• Наследяване Организира и подпомага полиморфизма и капсулирането, като позволява да бъдат дефинирани и създавани обекти, които са специализирани варианти на вече съществуващи обекти. Новите обекти могат да използват (и разширяват) вече дефинираното поведение, без да е необходимо да реализират това поведение отново.

Обектно-ориентираното програмиране често се нарича парадигма, а не стил или вид програмиране, за да се подчертае разбирането, че ООП може да промени начинът, по който се създава софтуер чрез промяна на начина, по който програмистите и софтуерните инженери мислят за софтуера.