16. Обектно ориентиран подход за програмиране. Класове. Обекти. Наследяване.

Обектно Ориентираният подход за програмиране е методод на прогр. основно на представяне на програма като съвкупност от обекти и класове образувани йерархично на принципа на наследяване Езикът С++ представлява разширение на ез. С в три важни направления :създаване и използване на абстрактни типопве данни. Обектно Ориентирания подход за програмиране подобрява конструкцията на С. С++ запазва простотата и скороста на изпълнение характерни за С. За кратко време той става шир око разпространен език кой то се използва за разработка на реални приложения и с-ми. Осно ве. възм. и техно лог. на работа с интегр. среда за разр. на прогр. на С++ обед. важни коман. основ. тип ове дан. и функц. опер. и управл. ко нст. функц. и тех нол. за разр. на проек. и модул. прогр. Основ. при нц. на ОО прогр. е че се обедин. ти пове дан. и опер. които мог. да се извърш. с тях в ед но цяло нар. клас. Клас. в С++ са деф. от потреб. в абстракт. типове дан. Характ. с няк ол. осн. св-ва: вкл. съвкуп. от нула или повече атриб. от произв. тип; вкл. нула или пов. функц. нар. методи на класа, които образ. дан. на класа; вс. член. на класа прит. ни во на дост. задад. с ключ. дума; име то на класа може да се използ. като специф. на тип . Деф. на клас се зад. по следн. нач ин: Class<име на клас>{<тяло на класа>}; В тялото на класа членов. му заед. с техн. нива на достъп. Членов.-дан. опис в. класа и се деф. като обикн. про мен. но не могат ясно да се иниц иал. Членов.-фун кции (методите) осигур. множ. нео бх. опер. на кл. Те са общодост. инте рф. на класа. Мет од. на кл. условно се делят на: упра вл., инструм., по мощни и методи за достъп. Това разпр. не е част от ез. С++а начин на мисл. при про ект. на клас. Осно в. характ. на кл. като общо се пре дс. така: Капсуло ване кл. скрива от остан. част на пр огр. дан. и част от метод. си като пр ед. за използ. сво ята функц. Насл ед. могат да се деф. нас. на клас. които са нови клас. наслед. вс. своист. на пред. и са допълн. с нови възможн. Полимо рф. нар. още дина мич. свърз. е една от харак. на ОО прогр. Динамич. свърз. се реал. от виртуал. вункции. Позвол. използ. на едни и същи имена и означ. ка то начин. на им на прилаг. завис. от контекста. Дин амич. свърз. възм ож. за генерир. на прогр. код в проц. на изпълн. на про гр. Обект. се деф. като обикн. проме нл. чийто специф. на тип е име на кл ас. При това се за деля памет за дан. на обекта. Извън облас. на дейст. на даден кл. негов член. са достъп. чрез операц. за избор на член: .,->. Опер. . се използ. с обект или псевдон. на обект а операц. -> с указат. към обект. Член. на кл са дост. в собств. област на дейст. на класа. Вс. фун кц. член на кл. пр инадл. на негов. област на дейст. незав. от това къ де е деф. в тялото на кл. или извън него.Вс. метод на кл. е достъп. за др. методи от то зи клас. Една от прич. да се изпо лз. механиз. на наслед. е че той позв. да се пишат универс. прогр. а също и предост. гъвкав. при необ ход. да се донстр. кода към новото прилож. Прил. на наслед. е полез. и когато един проек изиск. изплзв. на някол. подоб. но все пак раз.се клас. Механ. на наслед. позв. еди н клас да насл. из бр. членове от др. клас при кое то ги използ. като свои собств.Насл. се ос ъщ. чрездеф. на произв. клас. Отн ош. м/у основ. и произв. клас са из вест. като наследс йерарх. При прос то насл. производ клас наслед. член. само на един осно вен клас. Произ. клас може да бъ де основ. за др. клас. Клас който е корен йерарх. се нар. абстрак. супе ркл. Множес. нас лед. деф. верръз. м/у незав. член. и се предс. като нас лед. граф. Множе ст. насл. позв. да се деф. клас. кои то насл. член. от някол. основ. кла са. Деклар. на обе кт. от произв. кла с не се разл. от де кл. на вс. др. обе кт. Деф. на обик н. и произ. клас се ралич. само по заглавн. част. За произв. клас тя вкл. списък от основни клас. от които произ. даде ния клас. Основн. клас. се деф. пред варително.