Забравена парола?
Начало на реферати

Обект,предмет и метод на стокознанието


6.Основи на съхранението на стоките.

Промени в стоките под влияние на физични процеси


по време на съхраняването, под влияние на разнообразни фактори в хранителните продукти може да настъпят различни промени, които неизбежно се отразяват на състава и свойствата им, на хранителната им стойност и в крайна сметка на качеството им. Характерът и степента на тези изменения зависят както от първоначалното състояние на самите продукти, така и от условията и продължителността на съхраняването им. В повечето случаи те са нежелателни, защото предизвик-ват влошаване на качеството на продуктите. Оттук следва и изискването условията за съхраняване да се подбират така, че да се изключат или поне да се сведат до минимум нежелателните промени. Цел на съхраняване на стоките - да се сведат до минимум нежеланите промени в кач. и да се предотвратят кол. Загуби, изхождайки от принципа, че условията на съхранение трябва да са съобразени със свойствата на стоката и необходимата продължителност на съхранение.

Фактори:

а) Подбиране и поддържане на склада:

- Специализирани - Неспециализирани

б)Подреждане на стоките (целесъобразност при правилното разпределение и подреждане на стоките)

в) Регулиране влажността на въздуха (тя оказва неприятно въздействие на всички стоки, предизвиква корозия, благоприятства развитието на вредни микроорганизми и плесен. 65% - сух въздух; 65-75% - нормална; над 75% - влажен въздух)

г) Регулиране на температурата (съгласно БДС за всяка стокова група трябва да се подбира съответната темп.)

д) Предпазване от светлина (сл. лъчи не трябва да падат директно в/у стоката, защото се разлагат багрилните вещества, ускорява се окислението на мазнините, ранясването и прорастването)

е) Предпазване от складови вредители (строго спазване на санитарно хигиенния режим)

ж) Превозване на стоката (пренасяне, товарене, разтоварване; необходимо е да се прави подбор на тр. средства в зависимост от стоките)Промени, които настъпват под влияние на физични процеси

това са изменения в стоките, които са свързани с чисто физични процеси и явления, които се отразяват най-вече на физичното състояние на стоките. В повечето случаи тези промени водят до понижаване на качеството на стоката. Задача на съхранението е тези промени се предотвратят или да се сведат до минимум.

Промени, които настъпват под влияние на химични процеси

това са изменения в стоките, които са предизвикани от някакви химични взаимодействия, в резултат на които се образуват нови химични съединения, които не са характерни за състава на стоката, и които променяйки състава й, водят до влошаване на качеството й.

Промени, които настъпват под влияние на физиологични процеси

Tова са процеси, които се извършват под влияние на ензимите, съдържащи се в самите продукти. Някои хранителни продукти са живи организми (зърнени храни, плодове, зеленчуци и др.) И в тях непрекъснато протичат физиологични процеси. При съхраняването тези процеси неизбежно предизвикват промени в продуктите. Особено значими са промените под влияние на дишането и прораствтането.

Промени, които настъпват под влияние на микробиологични процеси

Към тази група се отнасят промените, които се предизвикват в хранителните продукти от развитието на попаднали в тях микроорганизми. Микробиологичните процеси са най-честата причина за развалянето на продуктите през време на съхраняването им. Ето защо от гледна точка на промените, които предизвикват в хранителните продукти, микробиологичните процеси са най-важните.

Промени, които настъпват под влияние на автолитични процеси

Под автолиза (автолиза означава саморазтваряне) се разбира химичното разграждане на органичните вещества в продуктите под влиние на съдържащите се в тях собствени ензими. Най-често абтолитични процеси се наблюдават в месото и месните продукти, рибата, яйцата, брашното и др.

ОСНОВНИ НАЧИНИ НА СЪХРАНЕНИЕ

Основната задача на всички прилагани методи за консервиране и съхраняване се свежда до предотвратяване или ограничаване на протичащите в продуктите нежелателни процеси, които водят до понижаване на тяхното качество и в крайна сметка до развалянето им. Методите за консервиране са тясно свързани с методите за съхранение.

Конесрвиране всяка предварителна обработка на стоката, която има за цел удължаване трайността при съхранение. Консервирането може да има различни цели:унищожаване на микроорганизмите ,забавяне развитието на микроорганизмите,разрушаване на ензимите, с цел да се предотвратят нежелателните автолитични процеси,предотвратяване или забавяне на нежелателните химични процеси

Съхранение съвкупност от специално създадени и поддържани условия, които осигуряват запазването на качеството и количеството на стоките за определен срок. Това включва: подходящо опаковане, подбиране на подходящи складови помещения, поддържане на подходящ режим на съхранение:

Замразяване

Замразяването също се основава на термоанабиозата. При него обаче се достига много по-дълбока анабиоза, при която микроорганизмите изобщо не могат да се развиват, а някои от тях дори загиват. Поради това замразяването дава възможност за много по-дългосрочно съхраняване на продуктите, отколкото охлаждането. За месото и рибата замразяването обикновено се извършва при температура около -26 С. При плодовете и зеленчуците се предпочита по-дълбокото замразяване (около -40 С).

Изсушаване

Това е един от най-старите методи за съхраняване. Основава се на ксероанабиозата. При такива условия микробните клетки се обезводняват, не могат да се развиват и преминават в състояние на анабиоза. Изсушаването се прилага за консервиране на плодове и зеленчуци, мляко, яйца, риба, месни продукти, (пастърма, сухи колбасни изделия и др.) Изсушаването може да става по два начина: сушене на слънце и в специални сушилни.

Осоляване

Също един от старите начини за консервиране на продуктите. Основава на осмоанабиозата. Анабиотичното състояние на вредната микрофлора се постига чрез повишаване на осмотичното налягане в продуктите. Настъпва своеобразно обезводняване на микробните клетки, които престават да се разбиват и размножават и не могат да предизвикат разваляне на продуктите.


8.Обща характеристика и състав на промишлените стоки..

Закономерностите на формиране качеството на стокоите под влияние на факторите се определя от хим. състав и строеж на стоките.Знанията за състава и строежа на стоките са важни за опред.на кач. , опак. , съхран.

ХИМИЧЕН СЪСТАВ: раличаваме елементарен и сложен, които се установяват чрез методите на аналит. химия и вкл. кач-н и колич.анализ. Чрез хим. състав се опред.вида и съдърж. на полезните вещ-ва и примеси.По съдърж на калий,азот и фосфор се съди за кач-то на мин.торове.Арсена, оловото-са вредни за кремовете.Общи закономерности: Ф-лните групи :хидроксилна, карбоксилна, карбонилна,аминогрупа,солфидна и др. Тези гр.влизат в състава на молекулите. Всяка гр.обуславя комплекс от общи св-ва на изделията. Химичен строеж означава х-р на връзката и последователност на съединяване на атомите в молекулата на дад. в-во.

ФИЗИЧНИ СВОЙСТВА: Основно физ.св-во е масата на стоките. Използва се за оценка на тъкани, хартия, картон. По нея може да се съди за природата, водопоглъщ., здравината на материалите.Показатели на масата са: плътност, обемна маса, насипна маса, маса на кв.м, относително тегло.

МЕХАНИЧНИ СВ-ВА: при оценка кач. на материалите се подлагат на въздействие.Опред.се предназначението на стоката и нейната надеждност.Здравината- способн.да се съпротивлява на натоварвания. Натоварване при к материалът се разрушава се нарича натов.разруш. Деформация на механичните кач-ва: структурата,размера и т.н се изменят в зависим.на натоварв, от велич.и вида му, вътр.строеж,формата. Твърдост възможността де се съпротивл на др.твърдо проникващо тяло.

ТЕМИЧНИ СВ-ВА: топлоемкост( кол-то топлина за увелич. на темп.с 1 градус C в опред интервал от време), топлопроводност( да провежда топлина при разлика на темп.в отд.участъци на тялото. Най-голяма топлопров. имат материали с голяма влажност.), термично разшир.топлозащитна сп-ст(способн. да изменя размерите при изменение на темп.),огнеустойчивост( способн.на изделията да се възпламеняват - лесно и трудно горими)-,измен.на агрег състояние(осн показатели са темп на топене или втвърд., на кипене, размекване, овъгляване, полимеризация).

ОПТИЧНИ СВ-ВА - се опред.от човека чрез зрит усещане:цвят(вс. цветови излъчвания са електромагнитни и имат опред.дължина на вълната-видима част-380-780нанометъра, невидима част(ултравиолетова)инфрачервена780-340нанометъра; ултравиолетовите се използв за стерилизиране на въздуха), блясък, прозрачност, степен на пречупване на светлината.

АКУСТИЧНИ СВ-ВА: св-ва на изделията да произвеждат и поглъщат звука;осн.показ.са:скорост(м/сек),височина на звука(х-ра колич-то колебания за 1 сек.),интензивност(звукова мощност), поглъщане,звукопроводимост,звукоизолация.


9.Стъклени стоки

Стъклото е твърд, относително крехък прозрачен материал с амфорно кристална структура. Получава се по пътя на преохлаждането на стопилка, състояща се от киселини, алкалоземни и алкални киселини. За стъклото преходът от твърдо в течно състояние е обратим. Основни материали, използвани за получаване на стъкломасата са: кварцов пясък(най-важната суровина за получ на стъкл., от него зависи качеств.на готовите изделия, колич. му е от 40 до 75%), борна киселина(БОРАКС, чрез нея се внася в състава на стъкл. B2O3), каолин(за внасяне в съст.на стъкл. на алуминиев триокис-увеличва твърдостта,устойчивостта, понижава коеф на термично разшир., ) , калцинирана сода(внася натриев окис, с което се понижава точката на топене и вискозитета на стъкломасата), калциев карбонат(придава безцветност), бариев карбонат, оловен миниум(за кристални и оптични стъкла, на които придава силен блясък и прозрачност), цинков окис и стъклени трошки(използват се в кол-во 20-40%).

Предврителната подготовка за получаване на стъкломасата вкл.редица операции-обогатяване,сушене, раздробяване, пресяване и др.

Съставът на стъклото се определя главно от типа на стъклообразуващия окис. Обикн.стъкло, използвяано при производството на стоки за широко потребление е натриево, калциево, калиево,алуминиево. Оловното(кристалното) съдържа 18-24% и повече оловен окис и до 17% калиев окис.

Стъклото като материал за производство на стоки с широк асортимент притежава множество различни св-ва , формирани в процеса на произв-то му.

Физични св-ва:

Физико-механични-вискозитет, плътност, якост, твърдост, крехкост

Термични-топлопроводност, терм.устойчивост, терм.разширение

Оптични-прозрачност, отражение, поглъщане, пречупване

Електрически

Химически св-ва: устойчивост на разр.д-е на водата,на влажаната среда, газ, киселини, основи, соли.

КЛАСИФИКАЦИЯ НА СТЪКЛЕНИТЕ СТОКИ

Стъклени стоки по предназначение:

битови стъклени стоки, които биват:домакински

декоративни

осветителни

опаковъчни стъклени стоки

строително-архитектурни стъклени стоки

технически стъклени стоки

специални стъклени стоки

Стъклени стоки според вида на стъкломасата:

Стъклени стоки от натриево-калциевастъкломаса, които имат следните характеристики:

недостатъчно добър блясък,недостатъчна прозрачност,лоша звукопроводимост,мътен отенък.

Стъклени стоки от боросиликатна стъкломаса, които имат следните характеристики:

повишена физическа и химическа устойчивост, зеленикав или жълтеникъв отенък

лоша звукопроводимост

Стъклени стоки от калиево-калциева стъкломаса, които имат следните характеристики:

прозрачност

добра звукопроводимост

Стъклени стоки от оловен кристал, които имат следните характеристики:

прозрачност

отлична звукопроводимост

Стъклени стоки според начина на получаване:

1.стъклени стоки получени чрезпресоване, за които е характерно следното:

груба изработка

голям отвор

евтина декорация

2.стъклени стоки получени чрез автоматично пресодухане, към които спадат опаковъчните стъклени изделия

3.стъклени стоки получени чрез изтегляне

4.стъклени стоки получени чрез валцуване, за които е характерно следното:

разсейват светлината и издържат на голямо налягане

5. стъклени стоки получени чрез автоматично/ръчно духане.

Стъклени стоки според вида декорация:

1. недекорирани стъклени стоки

2.декорирани стъклени стоки,които биват:

-декорирани стъклени стоки в горещо състояние,за които са характерни:

гравюри чрез преса

използване на оцветители при топене

-декорирани стъклени стоки в студено състояние, за които са характерни следните групи декорации:

механични декорации, които имат матиран вид

плитка и дълбока диамантена шлифовка, използвана при оловния кристал

пясъкоструйно матиране със соли

повърхностни декорации

живопис

иризация с метални соли


Асортимент на стъклените стоки

Асортимент на битовите стъклени стоки:


Духани домакински изделия от обикновена стъкломасa:

Те се характеризират с разнообразна и изящна форма, с тънки стени, с голямо количество допълнителни детайли и елементи.В зависимост от предназначението им те се произвеждат като единични изделия, сервизи или в коплекти с порцеланови сервизи, които са с единно стилово решение на формата и декорацията.

В зависимост от вметимостта си, духаните стъклени домакински изделия от обикновена стъкломаса се подразделят на:малки- с вместимост до 200 см;средни с вместимост от 200 до 500 см и големи с вместимост над 500 см.

В зависимост от цвета на стъкломасата изделията биват цветни и безцветни.Съобразно допълнителната обработка може да бъдат декорирани и недекорирани.Те се декорират със злато, флус, лустър, боя чрез шлайфане, гравиране, матиране.

Духани домакински изделия от оловен кристал:

В зависимост от съдържанието на оловен окис домакинските изделия са със съдържание на оловен окис от 24% до 30%; от 21% до 24% и от 18% до 21%; изделия от тежък оловен кристал съдържание на оловен окис над 30%.

При изделията от оловен кристал се предпочита изчистената, изящна форма, съчетана със силния блясък и прозрачност.

Пресовани домакински изделия:

Те се използват за поднасяне и приемане на храна и напитки.Изработват се с по-проста форма от духаните, с по-малко детайли, с гравюра, която се образува при формуването, от безцветна и цветна стъкломаса

Домакински пресови боросиликатни стъклени изделия:

Те се получават чрез пресоване и се използват за приготване и поднасяне на храна и напитки.Изработват се от боросиликатно стъкло и имат висока термична устойчивост. Художествено-декоративни изделия:

Тези изделия имат декоративни функции(сувенири, статуетки, декоративни вази) или декоративно утилитарни функции(пепелници, фруктиери, подноси, вази, бонбониери).Отличават се с художествено изразителна форма и разнообразна декорация.Изработват се предимно чрез ръчно издуване, центробежно формуване или стъклена пластика от цветна или безцветна стъкломаса.Може да бъдат единични или масово произвеждани изделия.

Строително - архитектурни

Плоски стъкла-за нуждите на строителството се използват разнообразни плоски стъкла и елементи, включва: прозорчено, полирано, орнаментно, закалено, армирано, витринно;

Стъклени строителни елементи: кухи стъклени блокове, стъклени керемиди, профилни стъкл.изделия.


10.Качество на стъклените стоки

Стъклените изделия трябва да съответстват на стандарта, образеца, чертежа, утвърдени по установения ред. Те трябва да бъдат изработени от добре оцветена или обезцветена стъкломаса, допуска се слабо зеленикав, жълтеникав или сивкав отенък, който трябва да е еднакъв с целия комплект, без грапавост по повърхн., добре шлифовани и полирани краища. Формата, размерът и декорацията трябва да са функционално оправдани.Тези продукти, които се използват при резки темп.промени трябва да са термично устойчиви.(60-20град.).Следите от залепване и др.операции трябва да са едва забележими от разстояние 30 см.

Дефекти: един или друг дефект влияе в/у кач.на изделието от вида, размера, местоположението му. Някои се допускат, а други не, като мехурчета, драскотини, пукнатини, остатък от пясък, размазана гравюра, неравномерни кантове.

Дефекти на стъкломасата: мехурчета(те биват-повърхностни, вътрешни, единични и групови), свил(при неговото наличие се очертават тънки или дебели нишки), посечки(пукнатини като косъм), шлири, камъчета(твърди включвания с бял или жълтеникав отенък), капки(образувания с по-високо съдържание на силициев двуокис);

Дефекти на изработката: при формуването и при дообработката: остатъчно напрежение(води до разрушение на изделието), неравномерно разпределена стъкломаса(неравном.деб.на стените и дъното, в резултат на което може да е вдлъбнато или изпъкнало), деформация(езд.е с неправ.форма), ръб(в следствие недостатъчно шлифоване), пукнатини, нащърбвания

Дефекти по декорацията: това са неправилно, несиметрично разположени рисунки, неравном.кантове, драскотини, зацапвания, и др.

Опаковка,съхранение,маркировка, транспортир при битовите стъкла: Стоките се опаковат в пакети, кутии от картон , велпапе, изолирано едно от друго с картонени или др прегради.

11&12.Керамични стоки


Керамичните стоки са изделия, получени от глина, със или без минерални добавки, чрез формуване, сушене, изпичане до превръщането им в каменоподобни, устойчиви на топлина и влага изделия. Производството на керамични стоки се свежда до следните основни етапи:получване на керамична маса, формуване и декориране. Формуването се извършва по мокър и сух метод. С метода на отливането се изработват изделия със сложна форма и с голяма вместимост. Оформените, по който и да е метод изделия са с малка якост, поради което се подлагат на сушене. То се извършва, постепенно при определен режим. Изпичането е един от най-важните процеси, който придава свойствата от които зависи потребителната стойност на изделията. Преминава се през 3 фази:загряване до определена темп., задържане при тази темп и охлаждане на изделието.

Декорирането на керамичните изделия е сложен процес, който се явява завършващ стадий при изделията. Същ. няколко вида декориране:пластично декориране, което може да бъде релефно и гладко, с керамични бои,ръчно, живопис,декол, трафарет,щампа, декоративни глазури.

Класификация на керамичните стоки

Те се класифицират по предназначение, строеж и плътност на черепа, наличие на глазура, вид и състояние на декорацията.

а) по предназначение:

- битови различни съдове и изделия за приготвяне и сервиране на храна, напитки, художествено-декоративни стоки

- архитектурно-строително предназначение градивни, облицовъчни, санитарно-хигиенни, декоративни

- технически използват се в електротехническата, радиотехническата, авиационната, автомобилната и химическата промишленост, за оборудване на лаборатории, огнеупорни пещи и за медицински уреди

б) по характера на строежа на черепа:

- грубокерамични изделия с нееднородна структура, грубозърнест и непросветен череп със землист лом. Тук спадат тухли, керемиди, цигли, каменина, грънчарски изделия и др.

- финокерамични изделия имат плътен и малкопорист череп с еднородна фина и дребнозърнеста структура, непропускаща вода и газове. Тук се отнасят всички тънкокаменни, полупорцеланови, фаянсови и майоликови изделия.

в) по плътност на черепа:

- с плътен имат порьозност до 5% и не пропускат вода и течности. Тук спадат порцелан, порцелин и каменина.

- с порьозен имат порьозност над 5% и пропускат вода и течности ако не са глазирани. Тук спадат фаянс, майолика, полупорцелан, грънчарска и бяла керамика

г) по наличие на глазура :

- глазирани имат гладка, лъскава и равна повърхност и не пропускат вода и газове. Обикновено се глазират изделията от фина керамика и голяма част от тези с порьозен череп.

- неглазирани имат матова, грапава, неравна повърхност и естествен цвят на черепа. Не се глазират грубокерамичните изделия и тези от каменина.

д) по наличие на декорация:

- декорирани подглазурно и надглазурно

- недекорирани

Класификация на битовите ерамични изделия:

а) по форма: кухи вази, чайници, чаши, супници; плоски чинии, подноси, декоративни пана

б) по размер - малки - големи

в) в зависимост от наличието на глазурен слой

- глазирани ;- неглазирани

г) по предназначение

- битови за поднасяне на храна, чай, кафе, закуска, вино, бира, вода;- художествено-декоративни ;- уникални

д) по комплексност

- единични

- сервизни включват изделия с еднакво функционално предназначение и художествено-декоративно оформление.

- комплектни имат единство на декоративното оформление, конструкция и форма, но с различно функционално предназначение.

Асортимент на битови и керамични стоки

Асортимент на порцеланови изделия:

а) домакински за поднасяне на храна и напитки(салатиери, сосиери, супници, захарници и други), за приемане на храна и напитки(чинии, чаши и др) и други(солници, оцетник, салфетник и др.)

- според вида порцелан, от който са изработени

т твърд порцелан тези изделия са по-груби, с по-дебели стени и по-голяма маса. Имат семпла декорация

от тънкостенен порцелан отличават се с малка дебелина с повишена белота и просветност, по-малка маса, с високо художествена, по-сложна декорация и изящна форма

от костен порцелан обикновено това са изделия за кафе, чай и торта. Отличават се с много тънки стени, по-малка механична здравина, отлична просветност, висока белота(81-82%), бляскава глазура, пластична декорация или живопис.

детски порцеланови изделия отличават се с по-малките си размери, повишена механична здравина, ярко декоративно решение.

- според вида и формата плоски и кухи

- според вида на декорацията бели, гладки, релефни, декорирани, недекорирани

- според начина на предлагане единични и компактни(сервизи, гарнитури, подаръчни комплекти)

б)художествено-декоративни

уникални отличават се с оригиналност, висока художествена ценност и се произвеждат в единични екземпляри.

- за масова употреба произвеждат се по художествени оригинали, чрез масови тиражи

- сувенирни

Асортимент на полупорцелановите изделия

Тези изделия имат бял до жълтеникав цвят на черепа, водопоглъщаемост от 3 до 5%. Основно се изработват домакински изделия плоски и кухи. Биват малки и големи, с гладка или релефна повърхност, с равен или изрязан край.

Асортимент на фаянсовите изделия

Фаянсовите изделия се отличават с голяма порьозност(9-12%), малка механична якост, лесно и бързо замърсяване, груб външен вид. Декорацията им е подглазурна, семпла, без сложни мотиви. Произвеждат се чрез пластично формуване.

- по форма и размер малки и големи, плоски и кухи

- по предназначение за поднасяне и приемане на храна и напитки, художествени-декоративни(вази, дребни скулптури и др) и други.

Асортимент на майоликови изделия

Основно се произвеждат декоративни изделия(вази, стенни чинии, пепелници, скулптури и др) и домакински съдове(купи, захарници, фруктиери и др). Декорират се подглазурно, с безцветни или оцветени непрозрачни глазури.

Асортимент на грънчарски изделия

Тези изделия се отличават с оригинална форма, декорация и информационна изразителност, носители на националните традиции

и обичаи.

а) по предназначение

- домакински съдове за приготвяне и подгряване на храна(гювечета, гърнета и др), за съхранение на хранителни продукти( купи, кани, стомни и др), за поднасяне на храна и напитки(чинии, чаши, бъклици, халби и др)

-художествено-декоративни вази, декоративни чинии, пепелници, саксии и др.

б) по начин на получаване

- аблонирани купи, чаши, чинии, захарници

- отливни салатиери, кани, свещници

- ръчно формувани вази, саксии, кани и др

в) в зависимост от художественото оформление

- глазирани едностранно или двустранно.

- неглазирани напълно или частично

- декорирани с ангоба, подглазурна живопис, цялостно украсяване

г) по размери и вместимост

- малки до 500мл и до 150мм

- средни от 500 до 1500мл и от 150 до 220мм

- големи над 1500мл и над 220мм


13. Твърди горива

Горивата са основен изт-к за добиване на енергия, която се използва в разл отрасли на матер.пр-во както и за битови нужди.

По произход ТГ се класифицират на:естествени-дърва и въглища;изкуствени-брикети,кокс, дървени въглища. Изкопаемите твърди горива имат твърде сложен хим.процес. Органичната маса на въглищата съдържа сл.основни елементи:въглерод-най-важаната съставка(55-98%), водород2-6%, кислород2-30%, азот1-2%, сяра. Неорганичната част вкл. т,нар баластни съставки-минерални примеси и влага. Свойствата на Изкопаемите ТГ се разделят на сл 3 гр.-органолептични-цвят, технологични-топлина на изгаряне,съдържание на летливи в-ва,запалителна температура, коксуемост(св-во на ИТГ загрети при висока темп. в отсъствие на въздух да дават твърд бляскав продукт-кокс),;физико-химични-твърдост, якост на натиск, крехкост;

Асортимент на естеств. Изкопаеми ТГ: торф-получ се при най-ниска степен на навъгляване на растителните продукти;кафяви въглища- получ при най ниска степен на въглефикация, биват постни, мазни, в зав-ст от предназнач.им-за горене и за полукоксуване, според степента на въглефикация-лигнитни, обикновени, землести, смолисти.черни въглища-у нас биват обогатени и необогатени;антрацитни-с най висока степен на въглефикация и с най високо съдържание на въглерод-93-96%.

Видове изкуствени твърди гориова-с най- широко значение са кокса и брикетите: за получаване на кокса се използват черни каменни , а също и кафяви. Той преставлява твърд и порьозен материал с дребнозърнеста структура и сивочервен цвят. От физикохимичните св-ва най-същ.значение има реакционната способност-да редуцира CO2. Според начина на получаването му се дели на :газов и металургичен. Брикетите са изкуствени твърди горива получени чрез пресоване на ситнозърнести въглища в едри късове с определена форма. Брикетирането позволява въглищния прах, който е неизползваем да се превърне в доброкачествено гориво. Те могат да се произв.от всякакъв вид въгл.-лигн.,кафяви, черни и антрацитни. Могат да бъдат с разл.форма-ореховидна, яйцевидна, паралелепип.-а. Съхранението им зависи от тяхната водоустойчивост-колкото е по> толкова брикетите дават по<ситнеж при съхраняване.

Транспортиране и съхраняване на ТГ. Транспортирането е с васякакъв вид пр.ср-ва, камионите и жп вагоните е желат.да бъдат закрити. Площадки, самозапалване, изветряне.



14.Течни горива

Те са продукти с твърде важно значение за съвременния живот на хората.Използват се като гориво за ДВГ, индустриално гориво, котелно, битово.Преимуществата им спрямо твърдите са тяхната по-висока калоричност-топлината им на изгаряне е 10000kcal/kg. Освен това изгарят без остатък, не образуват пепел при което отпада необх-тта от почистване. Основна суровина за произв-во на Течни Г е нефта, наричан още петрол или земно масло. Добивнето на нефта е свързано с 2 осн.дейности; ТЪРСЕНЕ НА НаХОДИЩА И ДОБИВ. При търсенето се използват сл.методи:сеизмографичен, магнитометричен, гравиметричен, а при добиването-фонтанен, компресорен и дълбокопомпен. Елементарния състав на нефта е 84-86% въглерод,13-14% водород, 1-2%кислород,сяра и азот свързани пом/у си. Основна съставна част са въглеводородите-80-90%;парафинови, нефтенови и ароматни. Останалите ок.10% са кисл., серни и азотни съединения. Нефтът е маслообразна течност със спец. неприятна миризма. Цветът му е от светлокафяв до смолисточерен, в зав-ст от смолистоасфалтовите вещ-ва. По-лек е от водата, има висока калоричност-10000-10500kcal/kg. Темп на замръзване е от 11 до -22град.по Ц. Съществуват 2 осн класификации на нефта:химична и технологична. При 11градуса се разделя на отделни класиф.гр. в завис-ст от въглеводородите и сярата. Технол. класификация го разделя в зав-ст от добива на масло, дестилат, индекса на вискозитет. В зависим-ст от приложението си Теч.Г се разделят на:моторни(за карбураторни двигатели; за дизелови , за реактивни, тракторни,за корабни), индустриални и котелни горива. Бензиновите горива се изп.в автомоб.и авиац. Карбур.двигатели с вътр. горене, снабдени с карбуратор, в който се впръсква бензин във вид на пари и се смесва с въздух.Карбураторния асортимент е следния: автомобилен бензин, авиационен, за каучукова промишленост, екстракциоен, петрол(за осветление). Реактивното гор. е специализ.за реактивни двигатели. Към котелните горива спадат: газьол,леко котелно гориво и мазут.

Опаковка , маркир.и съхранение-метални туби,варели и бидони, с антикорозионно покритие, устойчиво на атмосферни въздействия и към нефтопродуктите. Транспортирането се изв.по магистрални тръбопроводи, с воден, жп и автомобилен трансп. При съхранение на течните Г. с цел запазване на околната среда резервоарите трябва да бъдат снабдени с дихателни устройства.


15. Пластмаси

Пластмасите притежават хар-н комплекс от св-ва и големи предимства в сравнение с др.материали. Способни са при нагряване и налягане да се формуват и устойчиво да запазват придадената форма. Механичната здравина на отделни видове пластмаси превишава здр.на дървесината, керамиката, на някои метали, дори и същевр.са много по-леки от тях. Пластмасите представляват сложна смес от свързващо вещество(смола), пълнители, оцветители и др, взети в опр.отношение. Пластмасите се хар-рат с общи и спец.св-ва, определящи положението им. Към общите св-ва за повечето от пл.се отнасят-плътност, якост, якост на опън, издръжливост на удар, хим.устойчивост, диелектрични св-ва и др. Плътността се колебае в предела0.9-2.2 г/см3. Ниската плътност на пластмасите позволява съществено да се намали масата на много от детайлите.. Якостта варира от 30-40г/см3, топлопроводността е 500-600 пъти по-ниска от тази на металите. Термичната уст.за по-голямата част от полимеризационните пластмаси е в границите 60-80 град. Пластмасите могат да бъдат прозрачни, съвършено безцветни като стъклото , пропускащи УВЛ, благод.на което са ценен материал за произв-во на редица изделия. Пл. имат също и декорат възм-ти за получаване на чист цвят, гладкост и блясък на повърхността и възм.за имитация.

Клсификация- в зависимост от природата на свързващото вещество пласт.се подразделят на: изкуствени и синтетични. По типа на химична реакция се разделят на: пластмаси на основата на полимеризационни смоли и -------- поликондензационни смоли. В зав-ст от физико механичните св-ва се разделят на пластични и еластични. Съобразно състава на веригата на полимера: карбоверижни, хетероверижни. По състав ПЛ. са безпълнежни, композиционни. В зав-ст от вида формата на пластмасовия полуфабрикат се разд.на :преспрахове, гранбули, листове, плочи, фолио. Според отнасянето към повишена температура се разд.на термопластични и термореактивни. В зав-ст от горливостта са: лесногорими, горими, самозагасващи и трудногорящи.

Производството на ПЛ. стоки включва сл. основни етапи: подготовка на изходните суровини, формуване, декориране и дообработка. Формуването става по някои от сл методи: пресоване, леене, екструдиране, каландиране, издуване, щамповане, механична обработка. Декорирането се извършва по някои от сл. методи: повърхностно оцв., трафарент, облепване с рисунки, метализиране, декол.

Стоките от ПЛ. се класифицират по предназначение-домакински, галантерийни, културно битови, н-н на произв-во-пресовани, лети, екструдирани, издувани, щамповани,, вид на пластмасата- от аминопласти- полиетилен, целон, целофан,,, конструкция-разглобяеми, с и без капак, ,, фасон- кръгъл, цилиндричен, овален, правоъгълен, коничен, квадратен,, размери,,комлектност,, допълнителна обработка.

Асортимент на стоките от ПЛ.- домакински, галантерийни, с културно-битово предназнач. Домакинските имат многоброен асортимент- съдове за поднасяне на храна и напитки, принадлежности за маса, съдове за съхр.на продукти. Галантерйните също имат обширен асортимент: тоалетни принадлежности, гребенни изделия, фурнитура за дрехи, предмети за украшение, принадл.за пушене, ---за ръкоделие. Асортимента на културно-битовите е представен от :настолни украшения, фотопринадлежности, игри.

Качество на стоките от ПЛ.- трябва да имат правилна цилиндрична форма, ръбовете добре заоблени, повърхността да е гладка, капачките ако има такива да прилягат към ръба на изделието, отделните детайли да са симетрично поставени-като дръжки, уши, столчета. При изработването на стоки от пластмаса могат да възникнат сл.дефекти: пукнатини, издуване, деформиране, неравна пов-ст, риси, матовост, несъразмерност, чужди включвания, механични повреждания.


16.Минерални торове

Те представл. химични съединения в чист вид или в смес с други, които имат св-то да подобряват или ускоряват растежа на разл.видове селскостоп.култури и да увеличават получените добиви. Те трябва да отговарят на сл. изисквания: да съдържат достатъчно колич-во хранит.в-ва, необх. за растенията, без вредни за раст.и за човека примеси;да притежават висока усвояемост;да не са хигроскопични, да не се сбиват;гранулираните торове да имат подход.големина; използването им да бъде иконом. ефективно.

Класификация : според вида на основния хранителен елемент, който се внася в почвата-калиеви, азотни, фосфорни, микроторове. Според количеството на хранит.елемент-концентрирани и неконцентрирани. Според бр.на хранит.елементи-единични-само един елемент; и комбинирани-повече от 1 елемент. Според агрохимичния ефект, който се получава биват: директни-доставят пряко елементите;индиректни-доставят косвено. Според времето на внасяне се разделят на: основни-внасят се дълго преди засяването; предсеитбени; подхранващи.

Асортиментът на торовете е предствен от отделните видове във всяка основна група: азотни-натриев нитрат, амониев нитрат, амониев сулфат, карбамид; калиеви-калиев хлорид, калиев сулфат, калиев нитрат;фосфорни-фосфорно брашно, обикновен суперфосфат,комбинирани или сложни торове.

Азотните торове могат да предизвикат подкисляване или алканизиране на почвата. Асортиментът им вкл.: амонячни;нитратни;амонячно нитратни;амидни. Най- разпостр.са амониевия сулфат, амониевата селитра, амониевият фосфат. Фосфорните торове-фосфорът има важно значение за растенията ускорява развитието на коренна с-ма, зреенето на плодовете и зеленчуците.По произход се разделят на естествени и изкуствени. Към естествените се отнасят фосфоритното брашно, а към изк.-разл разновидности на суперфосфата. Калиевите торове се делят по произход също на естеств.и изкуств. Комбинираните торове съд. повече от 1 елемент, тяхното произв. е по икономично,ефективно , т.к само с 1 внасяне на един тр се осиг.голямо кол-во хр.елементи за растенията. Опковка маркировка и транспорт................


17.Текстилни влакна

ТВ предствлява гъвкаво и относително здраво тяло с малко напречно сечение и ограничена дължина, която многократно превишава дебелината му. Към влакната спадат памукът, вълната и др, а към нишките-естествената коприна, химичните нишки. Текстилните влакна биват елементарни, технически и щапелни. Строеж- те са високомолекулни съединенния. Макромолекулите се състоят от елементарни звена , хар-ни за всеки вид влакно, и биват 3 вида: линейна, разклонена и мрежеста. Степента на ориентация на макромолекулата оказва влияние в/у св-та на ТВ. Основите св-ва на ТВ, които ги хар-рат са :дебелина, дължина, здравина, разтегливост, еластичност, гъвкавост, равномерност, извитост, предивна спос-ст, чистота, оптични свойства. Здравината се променя в мокро съст.и може да бъде изразена в % от здравината им в сухо състояние. Разтегливостта е св-вото на влакната да се удължават под действието на растягаща сила. Тя бива еластична и нееластична.

Класификацията на ТВ може да се изв.по сл.основни начини: начин на добиване, химичен състав, произход и строеж. В зав-ст от н-на на добиване се делят на: естествени(от природата) и химични влакна(от полимери). В зав-ст от химичния си състав естествените и химичните се групират на органични и неорг. Естествените органични се делят на:влакна от животински и влакна от растителен произход, а към ест.неорганични спадат азбестовите.

Химичните влакна в зависимост от изходния материал и начина на добиване се делят на :изкуствени, синтетични и неорганични.

Естествените ТВ от растителен произход са познати на човека от дълбока древност. От тях памукът, конопът, ленът и ютата намират най-голямо приложение.. Те са изградени главно от целулоза 60-98% от състава им.Съдържат и в малки кол-ва восъци, мазнини, багрилни вещ-ва. Хар-но за тази група влакна е че имат различен химичен състав, който определя и св-та на отделните видове.

Естествените ТВ от животински произход се отнасят до 2 вида влакна: вълна и коприна. Тези влакна са съставени от белтъчни в-ва, образувани от аминокиселини. Имат по-малка здравина от растителните, защото дългите вериги на белт.им молекули не са така свързани, както е при целулозните.

Химичните влакна се получават промишлено от природни или синтетични полимери.

Изкуствени влакна: вискозни,медноамонячни и ацетатни

Синтетични : хетероверижни- полиамидни полиестерни и карбоверижни

Неорганични :стъклени нишки, метални нишки


18. Прежди

Преждата е нишка гъвкаво и здраво тяло с малки напречни размери и неограничена дължина, съставена от влакна, свързани чрез усукване или по друг начин. Получаването на различните видове прежди е в зависимост от вида на текстилния материал и от свойствата, които трябва да притежава готовата прежда.

При получаването на памучна прежда последователно се извършва разбиване на памука, влачене, получаване на лента, предпредене и предене. Преденето от своя страна може да бъде гребенно, при което се преработват дълговлакнести и тънковлакнести памуци, а получените прежди, известни като гребенни, или пенирани, са тънки, здрави и гладки с равномерна дебелина; обикновено, или кардно предене .

Естествената копринена нишка (греж) се получава при размотаване на пашкулите на копринената буба.

Преждите от химични влакна се получават по обикновената система за предене на памук, по камгарната или по щрайхгарната система за предене на вълна и чрез т. нар конверторни системи.

II . Класификация на преждите

Класификацията на преждите се извършва по различни признаци. Така например в зависимост от влакнестия материал, от който са получени, те се разделят на памучни, ленени, конопени и т.н. По конструкция преждите биват еднонишкови и многонишкови, като многонишковите от своя страна се разделят на прости (двойка, тройка), получени от няколко заедно пресукани нишки, и дублирани, или сложни, образувани чрез усукване на няколко прости многонишкови прежди. По външен вид биват гладки, ефектни и високообемни, а по цвят - едноцветни и многоцветни - меланжирани или мулинирани. В зависимост от допълнителната обработка, на която са подложени, преждите могат да бъдат сурови, обагрени, избелени, мерсеризирани (при памучните прежди), карбонизирани (при вълнените прежди) и т.н., а по степен на пресукване - слабо, средно и силно пресукани. По предназначение се разделят на прежди за тъкачество (основни и вътъчни), за плетене, за технически цели и т.н, а по отношение на използваните системи за предене - пенирани, кардни, вигонни и прежди от безвретенни предачни машини (при памучните прежди), камгарни, полукамгарни, щрайхгарни и прежди от самоусукващи предачни машини (при вълнените прежди), гребенни, дарачногребенни, или буретни и делителни (при копринените прежди), мокро- и сухопредени (при ленените и при конопените прежди) и т.н. В зависимост от посоката на усукване преждите биват с ляв или с десен сук.

III. Асортимент на преждите

Памучните прежди биват чисто памучни, изработени от 100 % памук, памучни, съдържащи над 67 % памучни влакна, памучен тип - със съдържание под 67 % памучни влакна или изработени от 100 % химични влакна, и смесени прежди дву - или многокомпонетни, изработени от памук и от химични влакна

Вълнените прежди се класифицират на чисто вълнени, съставени от 1 вид вълнени влакна, вълнени, съдържащи 70 % вълнени влакна, вълнен тип, изработени от 100 % химични влакна вълнена или смес от химични влакна и до 70 % вълнени влакна.

Ленените и конопените прежди се получават от дълго ленено или конопено влакно или от ленен и от конопен дреб чрез мокро предене главно плътни и здрави прежди, и чрез предене - по-пухкави и по-груби прежди. Копринените прежди се разделят на две големи групи - от копринени нишки и от копринени отпадъци. Преждите от копринени нишки биват, трам, креп, гренадин - силно пресукан органзин.

Окачествяване на преждите

Окачествяването на преждите се извършва органолептично и лабораторно.Приорганолептичната оценка на качеството се обръща внимание на външния вид на преждите и на срещащите се по тях недостатъци като пъпки - местни удебелявания с оформено ядро, с диаметър 1,2 пъти по-голям от диаметъра на преждата, и дължина от 0,5 до 5,0 мм, гърчели - самопресукани участъци по преждата, голям възел - вързана нишка след скъсване със стърчащи краища, по-големи по размер от допустимите, за-преден мъх,неравномерност по дебелина, здравина и насечена прежда, пилюзи, крас (кракси) - група от влакна, обвити около едно или няколко централни влакна, двойна нишка, примка и др.

За качеството на преждите значение имат и техните физико-механични характеристики, по-важни от които са:

здравина на опън или на скъсване - специфична здравина на опън или на удължение или разтегливост до скъсване -

линейна плътност, дебелина или номер на преждата - отношението между дължината и масата на преждата. У нас е регламентирана т.нар. тегловна, или титър система, при която дебелината на преждата се изразява чрез титър-текс (Ттех), който показва масата в g на прежда с дължина 1000 m,

Означения при преждите

За промишлеността, за стоковедната и за търговската практика значение имат следните по-важни означения:

За линейна плътност, дебелина или номер на преждата:

- при еднонишковите - с число и съответната мерна единица, или 25 tех;

- при многонишковите пресукани прежди и при копринените прежди 30tех х 3,

- многократно пресуканите прежди от няколко двойки, тройки и т.н. се означават по следния начин - 25 tех 2x3;

- при използване на прежди с различна дебелина със знака "+", или 20 tех + 30 tех;

За сук на преждите:

- посоката на усукване се означава със "Z." - за десен сук, и със "S" - за ляв сук ( фиг. 1)

- броят на суковете на линеен метър се означава с цифра, поставена след символа за посока на сука, или S-200

За предназначение на преждите:

- Най-често означението на преждите

съдържа данни за вида на влакното, неговото количество като процентно съдържание в масата, дебелината и сукът на преждата и броят на суковете

V. Опаковка, транспортиране и маркировка на преждите

Преждите се навиват в различни конфекционни форми - бобини, шпули, кълбета или гранки Опаковат се в пакети, кутии, брезентови торби, кашони или каси, облицовани откъм вътрешната им страна с непропусклива за водата хартия или с пластмасово фолио. Транспортират се с всички видове закрити транспортни средства, като за целта много често се използват палети и контейнери.

Освен обичайните сведения - вид на преждата, производител, качество, количество, БДС и други, маркировката съдържа и данни за предназначение, сук, състав, цвят, номер на куките - при преждите, предназначени за ръчно плетене, и др.


19.Tъкани


Тъканите са плски текстилни изделия, получени на тъкачни станове в процеса на тъкане, чрез препллитане на взаимнопорепендикулярно разположени системи нишки. Произв-то на тъканите вкл.редижа последов.технол.процеси, а именно: тъкачен процес, добработка, багрене, печатане. Тъканите се поличават на тъкачни станове, които биват различни конструкции и системи.

Строеж на тъканите. Под строеж на тъканите се разбира взаимното положение на основата на вътъка, което се определя от стр-та на прежадта, вида на сплитката, плътността и степента на запълване. в/у строежът на тъканите влияние оказва преждата със своята дебелина, посока и степен на усукване, външен вид и някои свойства. В зав-ст от дебелината на преждатат тъканите имат различна дебелина и маса. Високообемните и разтегливи нишки и прежди увеличават дебелината, мекотата, елсатичността и топлозащитните свойства. Сукът на преждата също влияе върху строежа на тъканите. По силно пресуканите прежди са по твърди, поо тънки и получените от тях тъкани имат по малка дебелина и по голямо повърхностно запълване. Сплитката също влияе в/у строежа на тъканите. Тъкани с разл. Сплитки имат различна дбелина и различна повъхност. Плътността на тъканите оказва влияние в/у дебелината, твърдистта, масата, въздухопроницаемостта, разтегливостта на тъканите. Различават се 3 вида плътност на тъканите:фактическа, максимална и относителна.тъканите имат относителна плътност от 25 до 150%.Потребителни свойства. Тъканите прутежават разл.св-ва-физични, биологични, химични.тези от тях които оказват влияние в/у външния вид, продължителността на употреба, хигиеноста и технологията на преработка и се проявяват през време на тяхното потребление се наричат потребителни св-ва.

Размерни признаци на тъканите: дължина, широчина, дебелина и масаЕклсплоатационни св-ва: от тях зависи срокът на тяхната употреба, отнасят се: здравина, разтегливост, устойчивост на триене, свиваемост, химична уст-ст.Естетични св-ва:те опред лят външния вид на тъакните:цвят, десен(рисунък), фактура, блясък, опип, мачкаемост.

Хиф=гиенни св-ва: отразяваят степентан а безвредност и създаването на удобствопри носене: хигроскопичност, проницаемост и топлозащитностКласификация : в зав-ст от преднзн. : с битово и техническо предназначение

В зав-ст от влакнестия състав: еднородни, полуеднородни, смесени и нееднородни.

Според слойността на тъканите: еднослойни, двуслойини,многослойни. В зав-ст от начина на тъкане:гладки ,с прости и със сложни фигури. Според оцветяванет: едноцветно и многоцветни.Асотримент : памучни тъкани-меки, гъвкави, с малка дебелина и срявнително леки.гупират се в ав-ст от влакнестия материал от който са плучени на : памучни тъкани(100%) и памучен тип тъкани 67% + хим. влакна или 100% хим влакна. В зав-ст от предзнач си памучните се делят на : тъкани за облекло(мъжко, дамско, спортно) и тъкани за обзавеждане. Ленени тъкани-постелъяно бельо, завеси, бродерия. Вълнени тъкани- за връхно, горно облекло, за допълнение към облеклото. Копринени: за облекло, за обзавеждане.Качество показтелите за качеството на тъканите се разделят на общи(дебелина на преждата в tex, състав на сместа, широчина)идопълнителни(изменение на размерите, устойчивост на размерите). Тъканите се окачествяват и по наличие на дефекти по външния им вид. Местни дефекти: различваща се нишка, удебелена Н.,следа от втъкан предмет, бримки, възел, чупки. Разпространенин дефекти са :изкривен вътък, пилюзи.


20. Готово облеко

Основната функция на облеклото е да защити човека от възд-то на неблагопривтните външни фактори. В стковата група Готово облекло се вкл.швевни изделия, произв-во на шивашка промишленост., изработени от тъкани,комбинирани материали на основа тъкан и нетъкан текстил. Изучаването на асортимента на изделията се постига чрез правилното им класифициране. Основен класигик.признак е предзначението: битово, работно, униформено, спортно. По видово наименование в отд.гр.се включват разл изделия. По пол и възраст на потребителя биват: за възрастни, деца, подрастващи. По сезонност бива: зимно, лятно, полусезоно и за всичко сезони. По назначение биват: официално, всекидневно, работно, спортно, специално. Отделните видове облекла се делят на разновидности по 3 признака: пълно наименование, фасон и сложност. По начин на изработка обл.бива:народен тип, модно и луксозно. Размеро-ръстовата система на облеклата влияе в/у изграждането на асортимента на изделията. Той отразява процентното съотношение в общия асортимент на облеклас различни рамери. Асортимента на готовото облекло се изгражда съобразно разгледаните класификац.признаци.

Изисквания към облеклото: отнасят се до хигиеничността, здравината, удобството и красотата на облеклото. При потребоценка се оформят сл.групи изисквания: хигиенни, естетични, експлоатационни и икономически. В зав-ст от конкретното предназначение и от условията на употреба при едни изделия преобладава изискването за красив външен вид а за други-хигиеничност, здравина и т.н. качествена е онази дреха, която в съответствие със своите свойства отговаря на всички груп и изисквания, нито едно от които не бива да се пренебрегва. Показателите, чрез които с еполучава пълна х-ка за качеството на облеклото, се групират на общи(обективно измерими и неизмерими) и допълнителни(само за отд.групи изделия: формоустойивост, изменение след пране, чистене, мачкаемост, сила на разлепваане). Дефектите при готовите облекла могат да се дължат на различни причини: дефекти и ниско качество на основните и спомаг.материали, неправилно конфекциониране на тъканите, неправилно провеждане на технологична обработка, лоша орг-я на производството, неподходяща опаковка, лоши условиа при транспорт. Групите дефекти влияят в/у външния вид на облеклото , в/у неговите линейни размери, при прилягането в/у фигурата. Общите произв.дефекти се отнасят до несъответствието на външния вид на изделието. Дефектите на разкрояването са :стесняване, разширяване, скъсяване, удълаване и др. Дефекти на шиенето; незавършен шев, изкриве, затегнат или хлабав бод и др. При готовите изделия- дълъг или къс гръб, тесен гръб, тясно или широко рамо и др. При панталоните могат да сое поучат сл дефекти: плитки или дълбоки панталони отпред и отзад, усукани ръбове;

Опаковка, маркировак транспорт: групират се в 3 групи.1-връхно дамско, нъжко, юношеско и детско, костюми сака, рокли,; закачат се на закачалки и се поставят в полиетиленови пликове. 2-халати, пижами, спортни якета, панталони, поли, блузи. 3-работно и спортно облекло, постелъчно и бельо з хигиена . изделията от 2 и 3 се сгъват съобразно вида на изделието като се запази търговския му вид.


21. Кожи

Суровите кожи, макар и от различни животни, имат почти еднакъв хистологичен строеж и химичен състав. Хистологичния строеж на животинската кожа е слоен, състои се от сл.видове пластове: епидермис, дерма и ендодерма. Химичен строеж- най-важната съставна част на кожите са белтъчните в-ва. В нея се съдържат разл. Видове белтъчини,които предимно изграждат влакната. Освен белтъчини в кожата се съдържат в зависимост от пола, възрастта, вида на животното и около65-75% вода, около0.50 % мин.в-ва и мазнини.

Сурови кожи: в зав-ст от животните, от които се добиват се разделят на няколко основни груши: от едър рогат добитък: от новородени телета, малчета, телета. Разделят се по кръвна маса на 10 категории; От еднокопитни животни-конски катърски, мулешки магарешки; Свински кожи: ототбити прасета, свине и нерези; От дребен рогат добитък.

Асортиментът на обработените кожи е широк и рзнообразен. Изработват се кожи от разл.вид, твърдост, дебелина, цвят и предназначение. В зав-ст от предназначението се разделят на : кожи за обувки,облекло и галантерия;сарашко-седларски и технически. Кожите за обувки пък се делят на: твърди, лицеви и подплатни.

Върху качеството влияят недостатъците по кожите, които обхващат различни части и площи и намаляват степентс нс нейната използваемост или дори негодност. Недостатъци: естествени(прижизнени), на одирането, от консервиране и съхранение. Окачествяванео на суровите кожи от едър рогат добитък, еднокоп.животни и свине се извършва , като се определят и се вземе предвид кръвната маса на кожата. Кожите от дребен рогат добитък се окачествяват в 3 качества в зав-ст ортплътността им.

Обработените кожи имат разноообр.св-ва: дебелина, площ, якост на опън, разтегливст, здравина на лицевия слой при разтягане, съпротивление при триене, твърдост, плътностпроницаемост(въздух, вода, влага)

Изисквания при транспорт и съхранение.Консервираните кожи се сортират и съхраняват по вид, категория и качество. Мокросолените се съхр в складоев с височина не< от 3м, с циментиран под и малки прозорци , на височина над 2м от пода. Сухите и сухосолените кожи от др.рогат доб-к се съхраняват в сухи складове където се поддържа темп.от 20-25%, без резки колебания на относителната влажност

22. Обувни стоки

Обувните стоки съобразно осовните суровини, от които се изработват, се групиат на 2 групи: кожени обувки и гумени обувни изделия. Обувките трябва да отговарят на редица изисквания: функционални(да е удобна, да предпазва крака от външната среда), ергономични(стабилно закрепване на крака, лекота на обуване и събуване), хигиенни(да създаде около крака определена темп. и влажност), експлоатационни(дълготрайност, ремонтоспособност и съхраняемост), естетични(красив външен вид, изящна лицева част) и технико-икономически(влияние оказват : високата проиводителност, големината на сериите, модели с минимален разход и гр.).

Асортиментът на кoжените обувки е 1 от най-сложните по разнообразие от вс.гр.промишлени стоки. По предназначение- битови спортни и официални. По материала- от лицеви кожи, текстилни материали, комбинирани изкуств.кожи. В зав-ст от н-на на акрепване се делят на : лепени, шити, лети. По пол и възраст на потребителите:.... В зав-ст от конструкцията: ботуши, боти, сандали, чехли. По начина на изработка се делят на : народен тип, специална изработка и луксозни.

Качестото на кожените обувки е в ав-ст от качеството на матералите у на изработката, от величината на качествените показатели, от наличието на дефекти. Показателите на качеството се делят на общи и допълнителни. Към общите се отнасят дебелината на детайлите, здравината на закрепване , на шевовете, естетичните показатели. Към допълнителните спадат водопроницаемостта и топлозащитните св-ва. Различаваме 3 начина за определяне на качеството на обувките: чрез органолептична оценка, лабораторен анализ, пробно носене. Качествените обувки са добре одормени и изгладени, без механини повреди. Текстилните материали трябва да са с равномерна стр-ра, без възли и преплитания. Дефектите се делят на :материални, деф,при изработката и таква в следствие на опковката, транспорта и съхранението

23. Парфюмерийни стоки

Представляват прозрачни безветни или оцветени алкохолни и водноалкохолни р-ри на ароматични в-ва, които отделят мирис х-рен за всеки вид изделие. Основни потребителни св-ва на парфюмерийните стоки са приятен мирис, неговата устойчивост.

За производството на парф,ст.се използват ароамтични ве-ва, етилов спирт, оцветители и вода. Ароматичните се делят на естествени исинтетични. Естествените в зав-ст от произхода се делят на ...от растителен и от животински произход. Към растителните спадатетерични масла, балсами, смоли. При произв-то на парф. Стоки се използват розово, лавандулово, ментово, здравецово масла. Розовото масло се получава от Казанлъшка роза, представлява подвижна, светложълта или дори зеленикава течност със силно приятна миризма, с остър и парлив вкус. То е едно от найй-скъпите масла и е неизменима съставна част на всички скъпи парфюми, придавайки трайност, благородност. Ароматичните в-ва от животински произход, използвани в парф.произв-во са секрети, отделяни от специални жлези на някои животни. Мускусът се получава от специална жлеза на мъжкия бизон. Има неприятна миризма но след силно разреждане придобива спец.топъл аромат. Амбрата се образува в червата на кашалота, който я изпуска. Синтетичните ар.в-ва се получават по пътя на сложна химична обработка на етерични масла.

Произ-то на парф.стоки се състои от следните процеси- приготвяне на настойката, съставяне на композицията, приготвянена парфюмената течност, отлежаване, разфасоване, затваряне и опаковане.

Класификация:

А).според концентрата на композицията

- етерични масла: 100 % ( в амлули, в плътно затворени опаковки )

- парфюмни есенции: 30 100 % коцентрат

- парфюми: 10 24 %. Според европейския стандарт: 22 24 %

- лосиони: 6 10 %

- тоалетни води: 4 6 %

- луксозни одеколони: 4 6 %

- тоалетни одеколони: 2 4 %

- обикновени одеколони: 1 2%

- бръснарски одеколони: 0.5 1.5 %

- ароматни води: съдържат повече от 50 % спирт

Б). Според характера на аромата

- цветен ( цветочен )- плодов- тревист ( ливада, водорасли и др )- дървесно мускусен- фантазиенВ). Според емоционалното, психическото въздействие върху индивида

- топли- студени- свежи- сладки, сладникави

Парф.стоки се произв.в съответствие изискванията на стандартизационните документи. Течостта трябва да е прозрачна и бистра. Цветът и мириса трябва да съответстват на контролния образец, който е в предприятието-производител. Качествените парфюми са без утайка и потъмняване, бистри, прозрачни течности. Трайността на аромата след напръскване не трябва да е < от 36 ч. Парфюмите не трябва да оставят петна в/у дрехите след употреба. Трайността на луксозния, тоалетния и обикновения одеколон е 24ч., той също не трябва да оставя петна в/у дрехите.


24. Козметични стоки

Представляват средства предназнчени за поддържане на красотата на кожата, косата, зъбите, за поддържане на здравословното им състояние както и за маскирене и отстраняване на някои дефекти.Класификация- в зав-ст от предназначението им се разделят на хигиенни, декоративни и лечебни, въпреки че някои от тях имат както хигиенно така и декоративно значение(пудрата). Хигиенните козметични средства са предназначени за поддържане на здравословното състояние на когжата, зъбите, и предпазванео им от атмосферните влияния. В зав-ст от предназначението им се подразделят на: ср-ва за поддържане на кожата, на косата, устната кухина и зъбите, ноктите. Средствата за поддържане на кожата се поразделят на: козметичен крем ( тоалетен -сух и мазен и специален), тоалетно мляко, желе. Средствата за поддържане на косата се поразделят на: ср-ва за укрепване на косъма и против пърхот-лосиони, за измиване на косата(шампоани), за възстановяване и боядсване на косата( боя, къна, лайка, ср-ва придаващи блясък, мекота, запазващи прическата (фиксатори, гелове, лак за коса). Средства за поддържане на устната кухина и зъбите-изпълняват многостранна дейност-почистваща.предпазна и лечебна. Осн.представ-ли са пастата за зъби, праха за зъби и водата за поддържане на устн.кухина.

Декоративните козм ср-ва, използвани за оцветяване на устните, буите,клепките и веждите, са червило за устни, руж, моливи за вежди, туш, сенки за очи, лак за нокти.

Лечебните козметични свойства имат благотворно вляние върху зъбитем кожата, устата, косата и допринсят за отстраняването на дефекти без намеса на лекар.

Качество на КС: всички КС трябва да бъдат безврени за здравето на човека, качеството се определя от органолептични и инструментални методи. Козм кремове трябва да имат еднородна консистенция, без сгъстявания, бучки, разслояване, да имат хар-н за композицията аромат и цвят. Боята за коса да бъде изработена от доброкачествени материали. Къната да е еднородна, суха, с не повече от 1% влага. Ср-та за поддържане накоста трябва лесно да се измиват, да поддържат формата и блясъка. Ср-та за поддържане на устната кухина и зъбите трябва притежават лебни св-ва и да освежават и дезинфекцират устната кухина. Пастата за зъби трябва да е еднородна, без примеси, разслояване, с приятен мирис. Червилото за устни трябва да е гладко, с равномерно оцветена повърхност, без стружки. Моливите и тушът не трябва да се размекват при повишаване на темпер


25. Електрически и радиоелектр. стоки

Радиоелектронните стоки са неразривна част от ежедневиео на човека. Те са средство за информажия, комуникация и за възпроизвеждане на звука и образа. В редица случаи класификацията се представя като производтвена и търговска. Според броя на изпълняваните функции РЕС са еднофункционални и многофункционални. Според вида на функциите РЕС са апарати за: усилване на сигналите за звуковта честота, възпроизвеждане на сигналитена зв.честота, радиоприемане, телвиз.приемане. според степента на пълнота при изпълнение на функциите РЕС са с пълно и непълно изпълнение. Според конструктивните особености се различават: стационарни, преносими, носими и автомобилни. Според техн.им съвършенство биват транзисторни,лампови, моно и стереофонични, с разл х-р на изображението, с няколко вида захранващ източник-220 V, 50 Hz.

Асортимент; поради многообразието им РЕС могат да бъдат обединени в 4 групи: елементи за комплектуване на радиоелектронна апаратура, радиоелектронни апарати, носители на записа на звука, принадлежности за РЕС.

Изисквания- РЕС са стоки технически изделия, към които се предявяват общи и спцифични изисквания. Радиоапаратите, телевизорите, магнетофоните у другите РЕС притежават общи св-ва, обединени в изискванията за надеждност, ниво на стандартизация, функционална конструкция и естетичен външен вид. Естетичните изисквания към РЕС се отнасят до силуета, форат, материал на корпуса, цвета, стила на конструкцията и връзката им с комплекса от изделия, оформящи вътрешната архитектура на помещението. РЕС не се сортират по качество което изключва наличието на каквито и да е било дефекти. След окончателната проверка за пълното съответствие на апаратите на изискванията, които се предявяват къ тях, може да се извърши предлагането им в търговската мрежа.

Опаковка и маркировка. РЕС са малко претенциозни къ опаковката като елемент на реклама. По- силно е подчертана защитната й функция, която трябва да предпази външната част от нараняване. Опковката трябва да има форма на паралелепипед с гладки стени. Върху опаковката на подходящ етикет се поставят и данни за : знака на качеството, маса в кг, цвят на кутията, да има предуредителни знаци, изискванията към помещенията са традиционни: сухи, проветриви, закрити складове, незапрашени, без изпарения на химични газове. Транспортирането е най-добре да став а в чисти и закрирти превозни ср-ва от всякакъв вид.



26. Обща характеристика на химичния състав на (ХВ) стоки

1. Вода - по съдържание на вода отделните видове ХВ стоки различават съществено. Водата в стоките се съдържа в свободно или в свързано състояние. -Молекулите на свободната вода са подвижни и поради това тя е добра среда за

на химични и биохимични процеси. Свойствата на тази вода са еднакви

с тези на дестилираната вода. Почти всичката вода в ХВ стоки се намира в свързано състояние, но с различни по сила връзки. Затова се разделя на химически свързана, физико-химически свързана и физико-механически.

Много стоки проявяват свойството хигроскопичност - поглъщат водни пари от околната среда. Хигроскопичността зависи от физико-химичните свойства на стоките (строеж, наличие на вещества, свързващи вода), от температурата, влажността и налягането на околната среда. Силно хигроскопични са сушените плодове и зеленчуци, чаят, готварската сол, зърнените храни, брашното, макароните и др.

2.Минерални вещества - при изгаряне на стоките при температура над 400С

при окисление по други методи от тях остава определено 1, наречено още сурова или обща пепел. В стоките тези вещества се съдържат в свързано състояние като соли на органични и неорганични киселини и ли с др. вещества. Занчението на минерланите вещества за организмите е голямо. Те влизат в състава на всички тъкани и органи, участват в поддържането на осмотичното налягане на клетките и равновесие на кръвта и др. течности. Човек ежедневно се нуждае от калий, фосфор, калций, магнезий, манган, желязо, цинк, мед, молибден, кобалт и др.

3. Органични киселини - В ХВ стоки органичните киселини се съдържат в свободно и в свързано състояние като нормални или кисел&соли. В стоките от растителен произход се съдържат повече органични киселини, в сравнение със съдържанието им в стоките от животински произход.

Някои стоки, които се използват като подправки ибпи като консерванти, практически са чис^ти киселини - лимонена, салицилова, сорбиноваи др. Органичните киселини се усвояват от човешкия организъм и участват в обмяната на

Количествата на киселините в стоките е от значение за производството и съхраняването им и за стоковия контрол. По-често срещаните киселини в стоките са: лимонената, ябълчената, млечната, оцетната, оксаловата, мравчената, янтарната, маслената, бензоената и салициловата. Общото им количество в стоките се изразява в проценти по преобладаващата киселина или в градуси. Киселинността на стоките се изразява с показателите: обща, летлива, нелетлива, първична и вторична киселинност.

4. Белтъчни вещества - белтъчна природа имат ензимите, някои хормони и др. биологичеси важни вещества. Аминокиселините лизин, лейцин, изолейцин, валин, треонин, метиотин, фениланин, триптофан, задължително трябва да се съдържат в храната, тъй като човешкият организъм не може да ги синтезира, поради което се наричат незаменими

Такива белтъци се съдържат в млякото, яйцата, месото, рибата. Когато някоя незаменима аминокиселина не се съдържа в достатъчни количества в храната, тогава другите аминокиселини" не се усвояват напълно.

5. Ензими (ферменти) - по природа са прости или сложни белтъчни вещества. Те са органичните катализатори на биохимичните реакции. Сега ензимите придобоват все по-голямо значение за производството, съхраняването и качественото състояние на многото ХВ стоки - за производството на сиренето, чая, пивото; за съзряването на месото и рибата; за съхраняването на мазнините, зърнените храни, брашното, пресните плодове и зеленчуци.

6. Липиди - в стокознанието се ползват названията мазнини и лип^иди. С названието мазнини се означават глицеридите, а с липИди - фосфолипидите (фосфатидите), стерините и восъците.

Мазнини се съдъжрат в почти всички стоки, но в различни количества. Те подобряват вкуса и усвоимостта на различни хранителни стоки, при недостиг на мазнини в храната

се нарушава обмяната на веществата.

Фосфолипиди - най-често съдържаните фосфатиди са лицитинът и кефалинът.

Стерини - в хранителните стоки най-често се срещат холесеринът,

ергостеринът, ситостеринът.

Восъци по повърхността на плодовете и зеленчуците; нямат хранително

значение.

7. Въглехидрати - синтезират се в зелените части на растенията от въглероден диоксид и вода. В някои стоки концентрацията им достига до 80%. Въглехидратите в ХВ стоки биват усвоими и неусвоими от човешкият организъм. Неусвоимите имат положително знаение за правилното усвояване на другите хранителни вещества. По химичен състав и свойства се делят на 3 групи: монозахариди, олигозахариди и полизахариди.

Монозахариди - глюкоза , фруктоза и галактоза. Олигозаради - захароза, лактоза и малтоза. Полизахариди - нишесте, гликоген, целулоза.

8. Витамини - органични вещества, които в малки количества оказват положително въздействие върху чевешкия организъм. Обикновено се синтезират от растения и микроорганизми

- Витамин А - в говеждото месо, черния дроб!, рибните мазнини

- Витамин Д - в рибните мазнини, черния дроб, яйцата, краве масло

- Витамин К - в зелето, спанака, свинския черен дроб

- Витамин В1 - в картофите, пшеницата

- Витамин В2 - в жълтъка на яйцата, доматите, черния дроб, млякото

- Витамин ВЗ - бъбреците, черния дроб, пшеницата ' . - -"

- Витамин В5 - овчия черен дроб, месото, зеления грах, хляба, яйцата

- Витамин Вб - пшеницата, черния дроб

- Витамин В7 - говеждия черен дроб и свинското е|ш, яйцата, спанака, картофите, морковите

- Витамин В8 - говеждия черен дроб, жълтъка на кокошите яйца, цветното зеле, ориза

- Витамин В9-- салатата, магданоза, спънка, доматите, говеждия черен дроб, бъбреците, пресованата хлебна и бирена мая

- Витамин В12 - яйчен жълтък, черния дроб, бъбреците, рибата, млякото

- Витамин В15 - кайсиевите ядки, ориза;

- Витамин Р - лимони, портокали, зелето, шипките, малините, чая, черното френско грозде

- Витамин С

9. Ароматични вещества - всяко от миришещите вещества в чист вид има силен специфичен мирис. Затова при производството на много видове стоки се влагат различни растения. Ароматични вещества се образуват при производството (при съзряването) на коняк, ром, уиски и др. За ароматизиране на някои стоки се влагат есенции.

10.Багрилни вещества - цветът на ХВ стоките се дължи на каротеноиди, хлорофили, флавони, антоциани, хромопротеиди, флобафени, меланоидини, карамели. Цветът на отделните видове стоки се дължи на частично или изцяло на карамелизирани захари - сгъстено мляко, сухо мляко, хляб, изкуствен ром, бренди, захарни изделия и др.


27. Промени в ХВ стоки при съхранение и транспортиране

Основна, цел на съхраняването като процес и технология е запазването на притежаваните потребителни свойства, на експлоатационните и други характеристики на суровини, материали и готова продукция (СМГП), а в определени случаи и тяхнота подобряване или продовби&ането на нови.

1. Складовото помещение като площ, обем и съоръженост трябва да бъде сухо, проветриво и чисто, с възможност за поддържане на необходимия микроклимат. За целта трябва да е оборудвано с аспирационжи уредби, уреди за измерване на с^тносителната влажност на въздуха и неговата температура. От значение е и подреждането на стоките в складовото помещение.

- Относителната влажност на въздуха оказва същестено влияние. В практиката е прието въздух с относителна влажност до 65% да се класифицира като сух, над 65 до 75% - нормален и над 75% - влажен. Влажността на въздуха може да се понижи чрез проветряване, чрез използване на хигроскопични материали (негасена вар, калциев двухлорид) или чрез повишаване на температурата, при условие че не оказва влияние върху съхраняваните суровини и готови изделия. Относителната влажност на вздуха може да се повиши чрез внасяне в складовото помещение на амтериали с висока влажност, чрез напръскваме на пода с вода или чрез използване на специални съоръжения, пулверизиращи или фонтаниращи вода, както и чрез специални климатични инсталации.

-Температура на въздуха - в повечето случаи действа каталитично на окислителните процеси. При понижаване на температурата относителната влажност на въздуха се повишава. Не се препоръчва рязкат промяна на температурата в складовото помещение. Оптималната температура за съхраняване на СМГП е различна, но за повечето от тях е между 10-15 до 20-25 С при относителна влажност на въздуха от 55 до 75%.

- Светлината също е фактор, под въздействието на който възникват или се ускоряват много химични процеси и се влошават експлоатационните и други характеристики на амтериалите и на готовите изделия. При прякото слънчево греене върху сърханяваните материали и изделия се упражнява и топлинно въздействие, както и обстоятелството, че не всички слънчеви лъчи имат еднакво въздействеи. Най-силно е въздействието на сините и на ултравиолетовите лъчи. От друга страна, пряката слънчева светлина може да се използва за забавяне или за прекратяване на жезнената дейност на насекоми и на микроорганизми.

- Съставът на въздуха и примесите в него - Въздушният кислород оснобено при висока температура и висока влажност на въздуха, предизвиква корозия на металите. Недостатъчното количество кислород води до т. нар. интрамолекулярно дишане, което променя вкуса на плодовете и зеленчуците и намалява тяхната съхраняемост. Не по-малко вредно е и завишеното съдържание на въглеродния диоксид във въздуха (средно около 0,04%), под чието влияние някои СМГП карбонизират. Под влиянието на сероводорода свелточувствителните фотоматериали потъмняват, а|сребърните предмети почерняват и т.н.

2. Физични промени - водят до изменения в консистенцията и в агрегатното състояние, до поглъщане или отдаване на влага, дог промени в размерите, формата и структурата на материалите и на готовите изделия, включително и до тяхното разрушаване или до повреди от различно вестество.

3. Химични промени

- Чисто химични промени -резултат от протичането на химични процеси като окисляване, корозия, карбонизация, химически бомблж (взаимодействието между металните опаковки и поставените в тях продукти), химично . взаимодействие на продуктите с попаднали в тях примеси и др. -

- Биохимични промени - под влиянието на ензими, които се съдържат естествено в даден|просукт или се отделят от микроорганизми и се развиват в продукта. * физиологични процеси - дишането и прорастването; протичат в живи организми и могат да предизвикат нежелани и необратими промени;

* микробиологични процеси - причиняват се от различни

микроорганизми - плесени, дрожди, бактерии; най-голямо значение имат ; ферментацията, плесенясването и гниенето.

автолиза - буквално преведно саморазтваряне; процес; който протича само в мъртви продукти по влияние на останалите в тях ензими;

4. Методи за съхраняване на СМГП

- Биоза - прилага се при съхраняването на живи организми, използвайки тяхната естествена съпротивителна сила. Основно за биозата е създаване на условия за поддържане на живота, като се ограничат дихателните процеси до възможния минимум.

* еубиоза - при съхраняване, вкл. и при превозване на цели живи организми (дом. животни, птици, риба)

* хемибиоза - при съхраняване на продукти от растителен произход;

- Анабиоза - микроорганизмите не загиват, но не се хранят и не се размножават; премахват се или се създават неблагоприятни условия за развитие на микроорганизмите;

* ксероанабиоза - намалява се водното съдържание в продуктите;

* осмоанабиоза - повишаване на осмотичното налагяне чрез прибавяне на сол или захар;

* термоанабиоза - понижаване на тепературата чрез охлаждане или замразяване;

* ацидоанабиоза - преминаване ванабиотично състояние на' микроорганизмите в резултат от повишаването на киселинносто съдържание в продуктите;

* наркоанабиоза - анабиотичното състояние се постига чрез наркоза на микроорганизмите;

- Ценоанабиоза - създават се условия за развитието на оипределен вид микроорганизми (полезни), които задържат развитието на вредната за продукта микрофлора.

-Абиоза - чрез унищожаване или състаряване на микроорганизмите;

Стерилност на продуктите се постига чрез:

- пастьоризация - загряване от 60 до 97-98С за време от 2-3 минути до 1 час;

- термостерилизация - загряване над 100С ^

- химична стерилизация - консервиране с хи!^. вещества - салицилова киселина, сорбинова киселина;

Приложение намират и някои по-нови методи акта облъчване на продукти с гама- или ултравиолетови лъчи - лъчева стерилизация, обработка с ултразвук -ултразвукова стерилизация; ултрафилтрационна стерилизация.


28. Прясно мляко - химичен състав и хранителна ценност.

1. Химичен състав и хранителна ценност-съдържа всички биологично пълноценни и лесно усвоими вещества, необходими за храненето на човека - белтъчини, млечна захар, мазнини, минерални соли и витамини.

2. Обработка - Прецеждане (филтриране), нормализиране или привеждане към стандартна масленост, пастьоризиране, охлаждане и пълнене. Пастьоризацията на прясното мляко може да бъде продължителна, кратка и мигновенна. От значение е охлаждането на млякото след пастьоризация - до 8-10С - при постъпване същия ден в търговската мрежа за продажба, и до 2С - при необходимост от по-продължително съхраняване. При съвременните пастьоризатори охлаждането на млякото се извършва в самите пастьоризатори, а процесът на пастборизиране - в отсъствието на въздух. При тези условия витамините в млякото се запазват.

На пазара най-често се пускат 4 вида пастьоризирано краве мляко: обезмасленовГчастична обезмаслено - с масленост от 1 до 3,5% (най-често с масленвет 2% или с 3% - нормализирано) и високомаслено - с масленост от 3,6 до 6%.

3. Окачествяване - Доброкачественото прясно мляко трябва да бъде еднородна, хомогенна течност с бял цвят и леко кремав оттенък, без утайка и чужди примеси. Мирисът и вкусът са специфични, приятни. От показателите за качество, определяни лабораторно, по-важни са: относително тегло, киселинност, рефракционно число, сух безмаслен остатък, точка на замръзване.

Млякото е много добра среда за развитие на микроорганизми, които при неблагоприятни условия за съхраняване или за транспортиране предизвикват промени, известни като недостатъци на млякото:

- във вкуса - горчив (при хранене с неподходяща храна, при наличие на микроорганизми), солен (при понижено съдържание на млечна захар, при недобро здравословно състояние на животното), метален (при съхраняване продължително време в недобре калаидисани метални съдове), гранив (при протичане на маслено-кисела ферментация), рибен вкус;

- в миризмата - гнилостна (при наличието на гнилостни бактерии), страничен вкус и мирис;

- в цвета -червено, синьо или жълто оцветяване;

- в консистенцията - пресичане, провлаченост, песъчливост;

4. Консервирани млека:

-Сухо мляко или мляко на прах - получава се от пълномалсено, частично обезмаслено и напълно обезмаслено краве мляко. Изсушава се до съдържание на вода 4%. Представлява нежен сух прах със слабожълтеникав оттенък, без наличието на сбити бучици. При разтваряневъв вода в подходящо съотношение не бива да се орбазува утайка, в вкусът ка разтвореното млялко да бъде като на прясно пастьоризирано мляко. У нас се произвеждат: пълномаслено (25%), полумалсено (15%), обезмаслено и сухо мляко за деца. Опакова се в полиетиленови или в пликове от каширано алуминиево фолио, кутии от картон или метал; Трайността му е от 3 до 18 месеца.

- Кондензирано - получава се от доброкачествено, предварително пастьоризирано краве мляко. Сгъстяването, или изпаряването на частЬт водата се извършва във вакуумапарати при температура, не по-висока от БОС. Бива два вида - натурално (със съдържание на вода до 60% и масленост над 9,5%) и със захар (съдържание на вода максимум 27%, на захароза - минимум 43% и на амсленост - по-висока от 8,5%). Преставляв еднородна сметаноподобна маса с бял цвят и кремав оттенъкм без наличието на коагулирани частици и на кристали от млечна захар. След разреждане с топла воида се образува хомогенна маса с вкус и мирис на натурално прясно мляко. Трайността е до 4 месеца. - Стерилизирано мляко - странността му е до 1 година. Освен недостатъците, характерни за прясното мляко, при консервираните млека се срещат и такива като потъмняване (от частична карамелизация на лактозата), намаляване на разтворимостта (при изпозлване на прясно мляко с висока киселинност), бомбаж (при неправилно проведена стерилизация)


29. Българско кисело мляко

I. Българско кисело мляко 1. Химичен състав и хранителна ценност т млечно кисела ферментация на съдържащата се в млякото лактоза, илй млечна захар. По - _ притежаваните лечебно-диетични и ХВ своисвта заема първо място сред известните в света млечнокисели продукти.

2. Получаване - използва се прясно краве, овче,^6иволско-и козе мляко или смес; пастьоризиране, охлаждане, подквасв&не, зреене, охлаждане. Киселото мляко се получава и по т.нар. резервоарен метод. Приложение намира и поточният метод.

3. Класификация- в зависимост от изпозлваната суровина:

- краве - бял цвят с леко кремав оттенък и слабо зърнеста структура

- овче - с плътна амзна консистенция и масленост минимум 6.5 %; на повърхността се образува "кора" от мазнини и пресечени белтъчини с бял цвят и леко кремав оттенък;

- биволско - с масленост минимум 7%, снежнобял цвят и плътна зърнеста структура, която се запазва при разбиването му;

- кисело мляко смес - по свойства заема междинно място между овчето и кравето; маслеността муе минимум 5%; има бял цвят с леко кремав оттенък и плътна консистенция;

- кисело мляко с плодови сокове - получават се като преди подквасване към прясното мляко се прибавят захар и плодов сок;

- сухо кисело мляко - нежен прах, подобен на сухото прясно мляко; след разтваряне в топла вода и зреене се получава обикновено кисело мляко;

- кефир - краве мляко, което се подквасва с кефирни гъбички; получава се продукт със сметанообразна консистенция, с освежаващ, приятно кисел и резлив вкус;

- кумис - слабо алкохолно млечно питие от кобилешко мляко;

4. Окачествяване - При органолептичната оценка се обръща внимание на показателите мирис, вкус, консистенция, цвят, състояние след разбиване; трябва да притежават специфичен приятно кисел вкус и мирис, да имат на повърхността си "кора" от мазнини и коагулирали белтъчини и плътн аконсистенция, без отделяне на суроватка.

Като недостатъци се сочат нееднороден строеж, недобро подквасване,

отделяне на суроватката, кисел вкус, наличие на чужди тела, шупване

(прокисване), несвойствени вкус и цвят. |

II. Сметана - ценен хранителен продукт, който се получава от ркаве

мляко. Мазнини, белтъчини, млечна захар, ценни минерални соли, водо- и мастноразтворими витамини. 1. Прясна (сладка) сметана - след отсметаняване чрез центрофугиране на млякото получената сметана последователно се пастьоризира, охлажда и се подлага нат.нар. физическо зреене в продължение на 12 до 24 часа. След завършване процеса на зреене сметаната се разфасова в стъклени или полистиролови опаковки. Сметаната бива 12, 30 и 45%-ова, със съдържание на сухо вещество, съответно на 20, 36, 50%. Доброкачествената прясна;сметана е с бял цвят или със слабо жълт оттенък, хомогенна консистенция, без наличието на маслени или на казеинови клъбца, със специфичен сладникъм вкус аромат. Тя е нетраен продукт и трябва да се консумира/до края на втория ден от датата на пр-во

2.Подквасена (заквасена) или кисела сметаан - получава се от прясната сметана след пастьоризиране, охлаждане, заквасване, биохимично зреене, хомогенизиране, охлаждане и физическо зреене в продължение на 12 до 24 часа. Вкусът е сапецифичен, приятно кисел, с типичен аромат на закваската. Трайността е по-сиво ка - до 3 дни от датата на прозиводството.

3. Фруктова и шоколадова сметана - получават се от прясна сметана, към която се прибавят захар, плодови сиропи и есенции - при фруктовата сметана, и захар и какао на прах - при шоколадовата.

Всички видове сметани се всъхраняват при температура от 2 до 6С. III. Млечни масла - получават се в резултат на отделянето и уплътняването по механичен начин на маслените клъбца, съдържащи се в млякото.

1. Пресните масла се получават от сметана, отделена от млякото чрез центрофугиране. Така получената сметана се подлага на зреене, което бива фичизно и биохимично зреене. След това сметаната се избива в т.нар. буталкогнети до получаване на маслени зърна.

2. Топените масла се получават чрез претопявае на пресни масла. Представляват почти чиста мазнина, поради което тяхната калоричност е по-висока. Те са около 2 пъти по-трайни от пресните масла. Съдържанието на вода е ниско. По вкусови качества обаче те отстъпват на пресните масла. Топенето се извършва в специални казани с вода при температура около 55С и постоянно разбъркване. Топените имат специфичен зърнест строеж, маслеността им не бива да бъДе по-ниска от 98.5%, а съдържанието на вода - максимум 1%.

3. Асортимент:

- сладкосметанено, киселрсметанено, соленомасл^о

- обокновено, домашно; масло за чай, нискокалорично

- биволско - снежнобял цвят и приятен специфичен вкус с орехов *_ оттенък; първо и второ качество;

- овче масло - от сметана подложена или не на биохимично зреене; суроватъчно или мандраджийско масло; прясното овче масло по трайност и вкусови качества отстъпва на останалите видове пресни масла; първо и второ качество;

4. Окачествяване - От органолептичните показатели за качество на млечните масла особено важни са цветът - еднакъв гто ц ялатяа маса (светложълт До кремав - при кравето, снежнобял - при биволското, бял със слабо изразен сивкав оттенък - при овчето). Мирисът, ароматът и вкусът- приятни, ясно изразени, специфични при различните видове масла. Консистенцията - полутвърда. Строежът - хомогенен, с гладка разрезна повърхност, без отделяне на вода или на мътеница във вид на малки капчици.

5. Съхраняване - в търговската мрежа се съхранява при температура, не по-висока от 10С. При тази температура трайността на маслото е до 15 дни. За по-продължително време - до 1 година топените масла, и до 6 месеца - за пресните, съхраняването се извършва при температура от -5 до-25С.


30. Сирена

1. Хим състав и хранителна стойност - Сиренето е млечен продукт, получен при пресичане на белтъчините на млякото (казеина) със сирищна мая или с киселина с последващо отделяне на суроватката от получената сиренина и биохимично зреене. Всички видове сирене се отличават с висока хранителна стойност. Сирената съдържат белтъчини, млечни мазнини, минерални соли и витамини, междинни и крайни продукти от разпадане на белтъчните вещества, органични киселини, натриев хлорид, вода.-

2. Класификация:

- сирищно сирене - получава се чрез подсирване на млякото със сирищна мая; в зависимост от условията на зреене и на обработка сирищното сирене бива:

* меко сирене - съдържанието на суроватката е по-високо, а консистенцията е мека; малка трайност

*полутвърдо сирене - водното му съдържание е нормално, процесите на зреене протичат с умерена скорост, а трайността му е по-висока в сравнение с мекото сирене;

* твърдо сирене - спадат всички видове сирена от типа на нашия кашкавал; значително по-твърдата консистенция е резултат от загряване на сиренината, по-силното й пресуване и по-ниското съдържание на вода; процесите на зреене протичат по-бавно, но при всички случаи са "по-дълбоки: тук спадат различните видове кашкавал, някои холандски типове сирене, "Ементал" и др;

*сирене с плесен в тестото - в млякото или в сиренината се поставят спори от "културни плесени", които в процеса на зреене се развиват, като придават специфичен вид, вкус и мирис;

- млечнокисело сирене - при него пресичането на казеина на млякото се извършва чрез подквасване с млечнокисели бактерии или чрез прибавяне на млечна или други киселини; често се прибавят кимион, черен пипер* доматено пюре, сметана и др; голямо количество вода; нетрайно е; тук спадат мекото и полутвърдо млечнокисело сирене;

- топено сирене - чрез термична обработка на различни видове сирене или на смес от тях с прибавка на емулгатори за стабилизиране; много често се прибавят извара, масло, сметана и различни подправки;

3. Бяло саламурено сирене

- производство - пастьоризиране; охлаждане; подквасване (с млечнокисели бактерии с цел осигуряване нормално зреене на сиренето); прибавяне към млякото на разтвор на калиева селитра, калциев двухлорид; прибавяне на сирищна мая; изваждане на сиренината; пресуване; нарязване на парчета; осоляване; подреждане в опаковките, като между редовете се поставя сол; в така образувалата се саламура сиренето зрее около 45 дни про температура 12-15С. - видове * краве сирене - получава се от пълномаслено краве мляко; допуска се добавянето на неограничено количество бивослкр мляко; има плътна консистенция, слабо кисел вкус, обикновено по-солен, отколкото на овчето сирене; в определени случаи се възприема лека горчивина; провизвежда се в първо и второ качество;

* овче сирене - произвежда се от пълномаслено овче мляко с прибавка до 10% на пълноценно козе мляко, превъзхожда всички видове бяло саламурено сирене; има полутвърда, мазна консистенция с порцеланов лом при

отчупване, притежава специфичен, приятен вкус и аромат;

* сирене смес - овче ии<раве мляко в съотношение 1:1;

* сирене "Дунавия" - с по-мека консистенция, съдържа повече и по-разнообразни белтъчини; общата му масленост е около 20%;

- окачествяване - цвят (бял, с нюанси на кремав оттенък в зависимост от неговиявид), консистенция (еластична, умерено твърда), вкус и мирис (приятни, специфични, ясно изразени), разрезна повърхност (гладка, без или с единични шпули), външен вид, състояние на саламурата (умерено солена, със слабо кисел вкус, непровлачена, бистра, с приятен специфичен мирис).

От лабораторно определяните по-важни са киселинност, съдържание на сухо вещество, масленост на сухото вещество, съдържание на натриев хлорид. Недостатъци: шупване (при наличието на газообразуващи микроорганизми), кисел вкус, трошлива, твърда консистенция, мирис на загнило, провлаченост на саламурата, горчив вкус.

- съхраняване - при сравнително ниски температури, по време на съхраняването сиренето трябва да е покрито със саламура.

4. Кашкавал - спада към твърдото сирене; по своята хранителна ценност превъзхожда бялото саламурено сирене.

- получаване - след предварителен качествен контрол и нормализация на млякото се извършва подсирване по технологията за получаване на бялото саламурено сирене. Следва т. нар. първична обработка (нарязване на парчета, обръщане на сиренината, ново нарязване, раздробяване, изпичане пресуване), чедеризация (предварително зреене при 18-20С - биохимичен процес, при който под влияние на ензими се применят хим. състав и фичизните свойства). След това се извършва парене на сиренината - наряназа на тънки парчета се потапя в солен разтвор или в цвик. При тези условия сиренината се превръщва в еднородно тесто което се омесва до получаване на еластична консистенция, годна за формуване. Следва солене на кашкавала и зреене.

- видове - у нас се произвеждат главно 2 вида - "Балкански" ( от овче мляко) и "Витоша" от краве. Биватекстра, първо или второ качество. Има още "Чедър", "Едам", "Ементал", "Сердика" и др.

- окачествяване - при органолептичното окачествяване на кашкавала се обръща внимание на външния вид на питите. Цветът е кремавожълт. Разрезната пивърлност трябва да има еднороден строеж, без шпули и разслояване на пластовете, а консисртенцията - плътна и еластична. Мирисът и вкусът да са приятни, специфични, добре изразени. Парафиновата покривка да е здрава, без пукнатини по нея и признаци на плесенясване. От лабораторно определяните показатели по-важни са сухо вещество, съдържание на вида, масленсот на сухото вещество, съдържание на готварска сол, киселинност. Отнедостатъците по-важни са недостатъци във вксуа, шупване (от дейността на газообразуващи бактерии, разслояване и напукване на питите, ронлива или твърда консистенция, мека консистенция, плкесенясване, краста.

- съхраняване - в чисти и проветриви помещения с относителна влажност 75-78%, при 0-4С, а през зимата до -2С. Не се дог1уска едновременното съхраняване на кашкавал и на лесно летливи продукти.


31. Прясно месо

1. Месото е изградено от различни тъкани - мускулна, мастна, съединителна, костна и хрущялна. Технологията на получаване включва предкланична обработка - ветеринарен преглед, почистване и гладуване на животните, умъртвяване, обезкървяване, снемане на кожата от]ЯЬупа на животното, отстраняване на вътрешностите, почистване и разрязване, зреене ( в приодължение на 2-5 денонощия, но не по-малко от 6-8 часа при 0-4С). Месото съдържа мазнини (2-45%), белтъчини, минерални вещества, въглехидрати, вода, мастно- и водоразтворими витамини.

2. Окачествяване - значение имат външният вид, консистенцията, мирисът, състоянието на тлъстините и др. Прясното и охладено месо е с еластична, плътна консистенция. Мирисът е приятен и характерен за всеки вид месо, а външният вид - повърхност, покрита с бледорозова или с бледочервена корица, която не оставя следа върху филтърна хартия. Сухожилията трябва да са еластични, плътни, а ставните повърхности - глядки и блестящи. Тлъстините при месото от свине имат бял или бледорозов цвят, с мека, еластична консистенция, от едър рогат добитък - бял, жълтеникав или с жълт цвят, с твърда, трощаща се при натискане консистенция, и "ш дребен рогат добитък - бял цвят с твърда консистенция.

Физикохимичните, биологични и други показатели за качество -киселинност, проба за амоняк, проба за пероксидаза, проба за сероводород.

3 Съхраняване - охладеното месо се съхранява при температура от 0 до 2С и относителна влажност на въздуха от 80 до 85%. Замразеното месо се съхранява при относителна влажност на въздуха 90-95%, при температура в халдилна камера -12 до -18С.

Маркировка - Върху всяка половинка или цял труп се поставят печати за й|Геринарен надзор, дата на приоизводство и наименование на населеното място, в което се намира предприятието прозиводител.

4. Фасонирани месни продукти - получават се от нераздробено месо, на което е придадена определена форма. За тяхното производство най-често се използва свинско месо. След разкрояване и фасониране се осолява, а след това в зависимост от вида на продукта се обжарва при температура 60-90С в поидължение на 50-60 минути или се варии, суши.

- в зависимост от хар-ра на обработка

* сурово-солени - сланина, бутове плешки;

* сурово-солени и сушени - различните пастърми;

* солено-пушени - бекон, кот^рлети, филета

* варени - езици, шунка

* варено-пушени - ролета, филета, шунка, котлети;

Шунка - от свински бутове и плешки от угоени_животни; обикновена с кости и пресувана; Свински филета - от двата продълговати мускула, намиращи се от двете страни на гръбначния стълб, след фасониране, солене, варене и пушене, в отделни случаи - и кайзероване;

Свински котлети - варени или вареко-пушени, получени от същото месо, но принадлежащите към него частиют ребра и гръбначни прешлени; Пастърма - говежда, биволска", овча, козя и свинска; оформена във вид на тънки и дълги пластове; приготвя се чрез осоляване и сушене на месото; Ролета - удължена цилиндрична или овална форма, получена най-често чрез обвързване с канап; биват варени или варено-пушени, телешки, свински; Бекон - осолен, варено-пушен или пушен.



























































Обект,предмет и метод на стокознанието facebook image
Публикувано от: Дияна Василева

Фактори и критерии за избор на пазарни сегменти 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.