Обеднен Уран

Проблемът за вредното действие на т.нар. обеднен уран придоби и световно значение. Различни екипи от специалисти се втурнаха към Косово да мерят радиоактивността на почвата, на водата и на въздуха. Екип изпрати и нашето Министерство на отбраната. Не се получиха никакви обезпокоителни резултати. И странно щеше да бъде, ако бяха получили такива. Тогава защо е тази тревога?

Обедненият уран е отпадък от урановата промишленост. Тя се интересува главно от урановия изотоп с относителна маса 235, който се използва за атомни бомби и атомната енергетика. Обедненият уран е почти чист (99,7%) уран - 238, който се натрупва в огромни количества и няма какво да се прави. Понеже е тежък и негови съединения като бориди, карбиди и др. са високотопими и много твърди, някои са се сетили от този отпадък да направят бронепробивни снаряди и глави за ракети. Заменили са старата "Видия" с нещо по-тежко и твърдо.

Но уранът е радиоактивен. При разпадането си той излъчва т.нар. алфа-частици (хелиеви ядра), които са мощни атомни снаряди и имат голяма йонизираща способност. Но те слабо проникват във въздуха (до 10 см) и се спират дори от кожата на човека. Уранът се разпада на дъщерни елементи, които са също радиоактивни, излъчват електрони и т.нар. гама лъчи, които имат значително по-голяма прониквателна способност. Те обаче са в много малки концентрации. Всички лъчи йонизират различни молекули, разрушават тъканите, дори водата, като получените продукти причиняват ракови образувания.

Това е причината за страха

Защитниците на снаряди и ракети с обеднен уран казват, че уранът много бавно се разпада и относително слабо емитира смъртоносните лъчи. Действително изотопите на урана толкова бавно се разпадат, че едно количество уран-238 ще намалее наполовина след около 4,5 милиарда години, уран-234 след 245 000 години. При това при взривяването уранът се разпръсква на голяма площ така, че не могат да се получат опасни за здравето дози. Всичко това е вярно.

Но какво става при взривовете?

От високото налягане и много високата температура се получават голям брой много малки частици, аерозоли с микронни и субмикронни размери. Те дълго се носят из въздуха, а ветровете ги пренасят на големи разстояния. Дори, когато те се отложат върху почвата, ветровете могат отново да ги подхванат в атмосферата. Тяхната концентрация става много малка и радиоапаратурата не ще констатира друго, освен естествен радиоактивен фон на околната среда.

Няма никаква гаранция обаче, че тези уран съдържащи прашинки не ще попаднат в организма на хората. Тук обаче могат да настъпят драматични събития. Макар и редки разпаданията дават радиоактивни лъчи, които съвсем непосредствено могат да предизвикат необходимите за рак мутации на клетките на стомаха, червата и пр. Имунната система ликвидира тези мутации, но някои могат и да развият тумори.

Като аерозоли попадат чрез дихателните процеси в алвеолите на белите дробове, там те се срещат с особени клетки т.нар. фагоцити, които имат способността да ги "втечняват".

Така уранът попада в кръвта,