Дамян Дамянов

Обади се, любов! - Внезапно

На С.

Сама, невикана, нечакана,

незнайно как и откъде -

една Снежанка светка в мрака ми -

жадуваната, ти, дойде.

Аз знаех: някъде те има и

навярно през света студен

аз съм вървял към теб с незримата

обреченост, че някой ден

безименните наши пътища

и стъпки ще се пресекат.

Часът дойде да мен да бъдеш ти,

а пътят свърши. Дълъг път

между ни е лежал в мъртвилото.

Та ето ни със теб сега

един до друг и аз в безсилие

мълча във смут, мълча в тъга.

Не знам дали са нужни думите.

О, и без техния брътвеж

говорещото ми безумие

отлично ти ще разбереш.

01.03.1991 г.