Дамян Дамянов

Обади се, любов! - Създадох те от обич и мъгла...

Създадох те от обич и мъгла.

Невидим образ на мираж най-видим.

Ела! Строши съня ми и ела!

Жадувам двама с тебе да отидем

далече - в оня, приказния свят,

желан от памтивека от душите -

единствен рай след дългия ни ад.

Любов се казва той.

И в него скрити

Адам и Ева, в дъното му там,

ездата на живота вечно гонят

и от галопа им свещен без свян

една след друга куп зведи се ронят.

Мечта ли си? Душа ли или плът?

Не зная. Ала знам, че кон с копита

от лудо натърпение за път

готов е да побегне и през смърт,

орисан да я смъкне от звездите.

22.03.1991 г.