Дамян Дамянов

Обади се, любов! - Любов, деца не ми роди...

Любов, деца не ми роди.

Но ми роди безброй вълнения.

Не мен - духа ми оплоди.

А той роди стихотворения.

Не бе с мен лоша, ни добра.

Душата просто ми отблъсна ти.

В илюзиите ми умря,

но в думи те видях възкръснала.

Ти тях роди - де вик, де стон,

де пък - проклятие - стенание.

Душата ти бе техен дом.

Но тъй и не разбра...

Поклон!

"Останалото е мълчание..."

15.11.1992 г.