Дамян Дамянов

Обади се, любов! - Лека нощ!

На Л.

Ти вече си старица и вдовица.

Покрил е сняг и моята глава.

Умрели са плът, пориви, зеници,

в които пламват плътските искрици.

Плътта умря. Духът я наджива.

И този дух те връща още млада -

изящна още, още с лик красив,

дори високомерна и с това, да

не страда, че момче по нея страда -

момче, що може да й бъде син.

Ах, колко се измъчваше момчето!

Как лакомо към всеки твой разкош

поглеждаше - към онова, което

не можейки да види и на светло,

на тъмно виждаше в съня си всяка нощ...

... Сега е светло. Само светло вече...

Косите изсветляха. И денят

предълъг стана. В тази светла вечер

и двамата светлеем - светли, веччни

във свойта най-последна светлина.

Като икони сме. Нощта е лунна.

И нищо, че - добър или пък лош -

го няма вече третият между ни,

ръката ти днес само бих целунал,

прекръствайки и двама. Лека нощ!

24.04.1991 г.