Дамян Дамянов

Обади се, любов! - Години - тайна обич...

Години - тайна обич, зла любов.

Огнище зло, превърнало ме в пепел.

Години - безответен, мъртъв зов,

ударил о стена... Каква нелепост.

Защо сега се срещаме? Студен

е между нас на времето сезонът.

За да си кажем само: "Добър ден!"?

Достатъчен за туй бе телефонът.

Да видим колко остарели днес

сме вече, моя бивша ми любима?

Достатъчно било би на адрес

по пощата да си изпратим снимки.

Стоим, мълчим. А помежду ни - ров.

Неузнаваеми прашинки в свят огромен.

Не се повтаря никоя любов.

Защо дойде? Да счупиш моя спомен?

31.10.1992 г.