Дамян Дамянов

Обади се, любов! - Ерос и Танатос

Гледам се: в очите няма бодрост,

във снагата - дух, в духа ми - плам.

Туй, което беше моя гордост,

днес се е превърнало в мой срам.

Гол стърча пред свойто огледало -

пред онуй, невидимото в мен.

Боже, туй ли е предишното ми тяло?

Или в чуждо съм превъплътен?

И се борят Ерос и Танатос

в мен. И проумявам изведнъж -

само Ерос мъж е, а жена там

е Танатос, с име пак на мъж.

Да, жена си е - жена последна.

Хебава. С най-дългата коса.

Не за милване, а за коситба ледна.

В кой ли хубав ден ще ме погледне:

"Хайде! Идвам да те окося..."

19.02.1992 г.