Дамян Дамянов

Обади се, любов! - Достатъчно ме водиш...

Достатъчно ме водиш по земята

във всяка крачка, вечно, нощ и ден,

достатъчно и в стъпката, която

без теб не сторил бих с нозе сакати,

ме съпровождаш. Но в листа - недей!

Там мога сам! Там и без помощ чужда

"вървял" съм цял живот. И ще вървя.

Там от водачи просто нямам нужда.

И воденето само гняв събужда

във мойте не недъгави слова.

Там всеки ред от моя кръв е парен.

Там всяка буква в гняв или покой

изписани са с мой живот, - изгарян

от моя болка, смях... Бездарен, дарен,

светът във този лист е само мой!

Достатъчно си вътре в мен във всичко.

От думите ми, волните, излез!

И не припарвай в тях! Душа самичка

в миг онемява като мъртва птичка,

усетят ли крилете й кафез.