"О, неразумни и юроде! Поради що се срамиш да се наречеш българин?"

С тези паисиеви слова към българския народ се обърна американският президент Бил Клинтън при историческото си посещение в България през ноември 1999 г. Интересно обаче, как щяха да се почувстват българските му домакини, ако той беше проявил желание да види "История славянобългарска", след като така добре е запознат със значението, която тя има за нас? Съдейки по отношението на държавните ни мъже, които с нищо не показват да са заинтересовани от нейната съдба повече, отколкото президентът на една чужда страна, то отговорът се налага от само себе си. Аз не искам да оспорвам решението на правителството да върне "История славянобългарска" на намиращия се в Света Гора - Гърция манастир "Св. Георги Зограф". Съгласен съм, че е редно да я върнем, след като тя е била взета оттам по не съвсем почтен начин. Не мога обаче да си обясня защо българските управници досега не направиха нищо, за да уредят проблема и гръцката страна да предаде официално "История славянобългарска" на Националния исторически музей. Аз съм сигурен, че ако проявим малко повече дипломация, южната ни съседка би се съгласила да я размени за някои гръцки ръкописи, намиращи се в нашите музеи.

Паисий Хилендарски написва "История славянобългарска", за да служи тя на българския народ. Благодарение на нея преди повече от два века и половина се разпалва огънят в застиналото огнище на националнато ни самосъзнание. Сега, когато отново сме обезверени и наред с икономическата криза изживяваме духовен катаклизъм, сравним с времето на нейното създаване, надали е най-разумно тя да стои заключена в Зографския манастир, далеч от тези, на които народният будител я завеща. Днес ние отново имаме нужда от Паисиевата "История". Това най-ярко пролича през януари 1998 г. - преди тя да отпътува за Гърция, - когато хиляди хора от всички краища на страната дойдоха да се поклонят за последно на тази българска светиня.

В своята книга "Забранено за жени" проф. Марко Семов описва посещението си в Заграфския манастир. Той споделя, че в него освен екземпляра, който бе в Историческия музей, се пази още един оригинал, написан от ръката на Паисий. Ако просветните ни дейци не могат да уредят поне единият от тях да остане за постоянно в България, най-малкото, което биха могли да направят, е сакралната "История" да гостува в родните музеи, където тя ще бъде достъпна за всички. Защото, откакто я върнахме на атонската обител, българите, които успяха да я видят, със сигурност се броят на пръсти. Дори материалното положение на нашите сънародници да им позволи една екскурзия до Гърция, то за посещението на Света Гора, която е един своебразен православен Ватикан, се изисква