О, неразумни и юроде, поради что се срамиш да се наречеш българин

(есе)

Историята е непрекъсваем процес на редуване на славни и драматични страници, а българското Възраждане е време на вглеждане в народностно значимото, за да се намерят патриотични опори за съхранение чрез осъзнаване на родовите корени

Именно тези тенденции на времето разбира Паисий Хилендарски и чрез История славянобългарская поставя началото на национално самоосъзнаване като противовес на робската зависимост и асимилация. Неговият гневен упрек недоумение: О, неразумни и юроде, поради что се срамиш да се наречеш българин, е насочен към всички онези, които се отродяват и търсят ценностите на чуждото. За тях родолюбецът не пести негативните епитети, защото за него няма по-голямо личностно морално падение уродливост, от нежеланието да се самоопределиш като българин.

Но нашето драматично противоречиво съвремие странно аналогично моделира същите процеси и извиква на живот страстния зов на Паисий за нациотално самосъзнание и самочувствие чрез задълбочен анализ на дълбочината на българската душевна ценност и жизнеустойчива същност, калена в съзнанието за историзъм.

Връзката личност народ история е онази свята невидима връзка между поколенията, вечна като Вселената, и тя ще продължава да бъде нравствен критерий и коректив за стойностното и непреходното в световен и общочовешки план.