О, неразумни и юроде!
| Литература_Други | 2009-12-02 | 240 сваляния |
О, неразумни и юроде!
(Есе)
О, неразумни и юроде! Защо се срамиш да се наречеш българин... тази крилата фраза се откроява в предисловието на История славенобългарска. Още тогава Паисий Хилендарски е прозрял причините, поради които въпреки големите си заложби българският народ изостава в своето развитие.
Историята е това, което крепи един народ.Тя е като коренът за дървото без него то загива. Българите обаче често пренебрегват своето минало, макар че то не е никак безславно. Паисий употребява много точно глагола влачат. И другите народи имат тъмни моменти в своята история, но се гордеят с тях. Авторът дава пример с гърците, които имат гордостта и самочувствието си, макар и от тях да има по-славни народи.
Трагичното обаче е, че това влачене продължава и днес. Въпреки, че България е вече пълноправен член на Европейският съюз и НАТО народът ни не спира да подражава на други култури. Може би поради малките си мащаби родината ни още със своето създаване е белязана да върви редом с по-големите. Означава ли това обаче, че трябва да се пренебрегват националните интереси, само за да се харесаме на някого? В своята политика нашите управници от години обслужват другите страни, а обикновените българи остават пренебрегнати. Има и други малки държави, които обаче, виждайки, че са неспособни да наложат мнението си в световната политика се отделят и работят сами за себе си. Никога обаче българският парламент не е предприемал подобни действия. Нашата дипломация предпочита безропотно да се подчинява на заповедите отправени от световните сили, макар те да са пагубни. И щом дари харата, имащи власт, страдат от ниско самочувствие и сами се унижават, какво може да се очаква от обикновения гражданин? Той просто следва безмълвно.
Подражанието и обезличаването на българите не е само в политически аспект. То се е разпространило във всички сфери на обществото. Много модерно е (вероятно заради ограниченията по време на социализма) да се слуша чуждестранна музика и тя да моделира българската. Така се губи идентичността. Въпреки, че фолклорът ни е световно признат българинът не го уважава достатъчно. В близки до нас страни, каквато е Сърбия рядко се допуска чуждо влиание, а на пиедестал се издигат тамошните изпълнители. За жалост в България пропагандата на Запада е абсолютна и неслучайно няма ясно изразена световно известна българска звезда нито в киното, нито в музиката. Не, че няма таланти, но никой не знае, че те са българи. Те самите предпочитат да се претопят в тълпата на някой друг народ.
Постоянно виждаме около нас да ни заобикалят плакати, постери и реклами. Напоследък обаче в голяма част от случаите те не са написани на родният ни език. Изключително актуално е използването на английският и латиницата. Всеки, който е решил да стане собственик на магазин примерно изписва името му с езикът на Шекспир, следван от страха, че кирилицата и българският няма да са толкова атрактивни. По този начин насилствено се налага на българина пак чуждото, а родното остава на заден план.
Макар и малко, нашенците четат. Какво обаче? Отивайки, в книжарницата, българинът си избира някоя нашумяла книга на чуждестранен писател, наложена с много реклама. Прави го, защото, прочитайки я, може да се изтъкне пред колегите си, че е наясно с дадения хит. А трудовете на нашите творци остават недокоснати. В тях не се влагат пари и става невъзможно издаването на следващи такива.
Накрая (дори да знам, че нещата едва ли ще се променят) искам да призова към малко повече патриотизъм. Не можем да очакваме някой друг да ни оцени, ако преди това самите ние не го направим. Само така бихме се измъкнали от унизителната позиция на имитатори.
Автор: Сребрин Димитров
Дата: 15.05.2008г.
Тагове от реферата: срамиш, венобрска, нераумни, Хилендарски, предисловиет, кроява











