О, геройски час!

съчинение разсъждение

Достойните мигове в българската история са извор на вдъхновение и национална гордост. Като израз на преклонение пред паметта на героите Иван Вазов създава цикъла Епопея на забравените, в който завършващата ода Опълченците на Шипка, е посветена на колективния устрем към свободата.

В боевете за защита на Орлово гнездо българските опълченски дружини удържат напора на многократно превъзхождащия ги враг. В ожесточените сражения за старопланинския проход, от който зависи изходът на войната, младите бранители дават скъпи жертви. Без помощ в критичния момент на боя те са готови на саможертва в името на отечеството. На призива на руския генерал Столетов: Млади опълченци, / венчайте България с лаврови венци!, шепата храбреци отговарят по единствения достоен начин с хекатомба пред олтара на българската свобода. Вазов възкликва О, геройски час! и с това полага венец на възхищение и преклонение пред паметта на опълченците, измили срама на робството и увенчали с победа възрожденските въжделения за свободна и независима България.

В лирическия увод на създадената през 1883г. творба поетът влиза в полемика с недоброжелателите на родината. На укорите, че българския народ има робска психика и е получил даром свободата си, родолюбецът ни Вазов отговаря с негодувание. На принципа теза-антитеза авторът привидно се съгласява с хулите и ругателствата поради петвековната робска съдба на България. Това са синили на бича, следи от теглото, срама по челото, спомен люти от дни на позор, дирите стидни. Тези свидетелства на историята не могат да заличат Беласица стара и новий Батак, които са символи на непрекършения устрем към свободата и ан националното достойнство. Поетът изважда от забравата на близкото минало едно героично доказателство за българската слава, на безсмъртен подвиг паметник огромен, което измива срама от вековете робство. Сравнението с Термопилите препраща към древните свидетелства за вечна слава и обвива в легенда старопланинския връх Шипка.

Епическия разказ за тридневните ожесточени боеве е подробен. С възклицанието О, Шипка!, графично отделено, авторът прави дълбок поклон пред националната светиня и въвежда в изложението на историческите събития. Основен похжат е контрастът между воюващите. Чрез съпоставките горе-долу, върхът-полето, небето-земята авторът сблъсква основната опозиция свобода-робство и откроява образите на нейните носители. Като се позовава на факта, Вазов се стреми да разкаже битката пределно достоверно, почти документално, затова избира третия, най-напрегнатия ден от шипченските боеве този, който е решаващ за изхода на войната.

Младите дружини със своята неопитност и малобройност, но с изключителна мотивираност бранят прохода. Срещу тях е многовековният враг, гъсти орди, рояк, които е свиреп в гнева си срещу довчерашните роби. В презрението на техния предводител Сщлейман безумний: Търчете! Тамо са раите! се долавя яростта на господаря и към своите, и към неверниците. В числителното дванайсетий е закодиран двояк смисъл: многократността на безплодните атаки, но и решителният час на развръзката. Анафоничното повторение на съюза и предава повторяемостта на действията и умножава отново и отново усилията на нападателите и защитници. На религиозния фанатизъм (аллах!) опълченците противопоставят везгласа ура!, защото той е знак за победа, надмощие и тържество на духовно по-силния. Избрано от Вазов сегашно историческо време ситуира битката тук и сега и въвлича читателя в съпреживяването и. С две сравнения поетът обобщава: турците идат като тигри, бягат като овци, опълченците са кат лъвове. Тигърът и овцата олицетворяват хищника и жертвата, но съчетаването им е израз на сарказъм. А сравнението на защитниците с лъвове отвежда към символа на националния герб като знак за храброст, мощ и величие.

В безнадежността на ситуацията (помощ не иде надежда не види) Вазов въвежда сравнението кат шъта спартанци под сганта на Ксеркса, за да покаже, че стоицизмът на древните бранители на Термопилите е присъщ и на българските опълченци. Светът познава подвига на цар Леонид и неговия малоброен отряд в сражението с многохилядната персийска армия, но не знае за шипченските храбреци. Последният напън вече е настал, лаконично съобщава Вазов. Историческата аналогия със спартанците и техния водач задава и съответствието водач-колектив. Призивът на генерал Столетов е вдъхновение за героизъм: