Гео Милев

О дъжд, о дъжд обилен и печален...

О дъжд, о дъжд обилен и печален

- по тротоарите танцуваща вода!

Пиян, разголен, волен, вакханален,

но с черна маска - ти танцуваш безсмисления танец на скръбта.

О веселост маскирана! Ти с веселост маскирана печал!

О весел плач! И танец под разхълцани цимбали!

И вечер, зачната сред мрак, но с буйнобял

дъжд озарена. Дъжд! О клоун в погребални карнавали!

И ти летиш - лъчи и смях, - и ти си бял, безумен,

по тротоарите танцуваща вода!

Вечерен дъжд, понесен в танец шумен

над катафалка черен на града.