НРАВСТВЕНО - ФИЛОСОФСКИ ПРОБЛЕМИ В ПОЕЗИЯТА НА ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ

Пенчо Славейков е културен идеолог на литературния кръг "Мисъл" ,всепризнат вожд и създател на българската модерна литература.Естетическите му търсения са израз за променено отношение към света и хората ,израз на стремежите им към обогатяване и европеизиране.С това писателя е явление в българската литература ,изразител на новия духовен и философски ръст на българина.

Поезията на Славейков е опит за проникване в многоликата същност на света и на човешката душа.Произведенията с общото название "философски поеми" поставят акцента в/у човешкия характер ,конфликтните ситуации и събитийните моменти от битието на героите.В центъра на лироепическите сюжети застиават екзистенциалните въпроси на битието-за смисъла на човешкото съществуване/"Сърце на сърцата"/ ,за мисията на художника и изкуството /"Микел Анджело"/ ,за мястото на доброто и злоо ,страданието и красота /"Фрина",Cis moll/.Нравствено-философските проблеми се внушават чрез въплъщаването им в конкретно-исторически или биографични моменти и детайли в името на общочовешкото и родното.

Сложният вътрешен свят на Пенчо Славейков и богатите му представи за културната памет на човечеството се формират под въздействието на разнопосочни фактори ,в което търсим и тяхната противоречивост. Семейната среда и националната литературна традиция определя борческата му непримиримост и стремеж да търси трайното в националния характер.Приобщил се към философските концепции на Ницше ,повлиял се от лекциите на Фолкелт и Вунд ,осмислил постановките на субективния идеализъм ,той изповядва възгледите за строго личното естество на авторовия идеал ,за "избраническата мисия на твореца".

Красотата е понятие ,присъстващо неизменно в творческите търсения на Славейков.Според него тя е фактор за духовно облагородяване на човешкия дух.Поетът я издига като основно съдържание на живота ,като въплъщение на неземното ,божественото и безсмъртното.Пенчо Славейков изповядва идеята на древните гърци за хармонията м/у плът и дух ,като емблема на живот.Неизменен неин символ е красотата в поематаФрина ,която разкрива изконното в народния живот.Образът на Фрина внушава ,че красотата е основно съдържание на живота ,онова ,което ни подкрепя в пътя напред ,път -немислим без жизнелюбието.Славейков търси и открива красотата на нраветвено-етично ниво и за него жйзнелюбието е продукт на собствената му житейска философия.

Поемата поставя проблема за красотата ,който стои в основата на изкуството и е обект на възхищение ,преклонение и опиянение.За поета тя е неуморното търсене на вътрешното човешко единство ,пътуването на индивида към себе си ,се отъждествява с пътуването към красотата ,защото именно тя е дълбокият смисъл на човешкия живот.Конфликтът м/у красивото и грозното в поемата подчертават значението и силата на красотата.Тя придобива съдържание на съществуването.Затова творбата е израз на естетическия и духовен стоицизъм на