Нравствените послания в творчеството на Йовков

Съхранили връзката между човека и природата, героите на Йовков нито могат, нито желаят да бъдат откъснати от лоното на този вечен природен универсум. За тях той е не само естествена жизнена среда, но и сфера на богат духовен живот, на мъдри проникновения за смисъла и стойностите в живота, на философски и естетически еталон, с чиито принципи и закони трябва да се съобрази личното съществувание. Затова в миговете на заслужен отдих или на критичен житейски избор персонажите му неизменно търсят непосредствения контакт с природата, съзерцанието и вглъбяването в съвършената й, хармонична и неразчленима цялостност. В нея те намират и от нея черпят и успокоение, и сигурност, и закрила, и душевен мир, и житейска мъдрост ("Песента на колелетата", "Юнашки глави", "Постолови воденици", "На Игликина поляна"). От неизменния й живот се обуславя истинският, функционален календар на делничния им и празничен живот ("Земляци"); във вечните й проявления се долавят поличбите, пророчествата и тайнствените знаци на надвиснала опасност, на приближаващо зло, на неизбежно бедствие ("Земляци", "Последна радост", "Шибил", "Постолови воденици"). И пак от нея извира най-чистото и хармонично единение с универсума, с другите, със самия себе си. Резултат на това единение са философските прозрения за стойностното и незначителното, за съдбовно ценностното и материално преходното, за тленното и безсмъртното, за националното и родовото, възприети като дълг ("Песента на колелетата", "Юнашки глави", "На Игликина поляна").

На фона на вечната природа, потопени във й слети с естествения й кръговрат, героите на Йовков сякаш без драматично усилие въртят "колелото на живота". Загрижени за земята и "стоката" си, ("Другоселец"), изковаващи предметите на майсторския си занаят ("Песента на колелетата"), потънали в глъчката на трудовия делник ("Последна радост" - II част) или опиянени от веселието на волния празник ("Последна радост" - III част), те следват установения от векове екзистенциален ред. В него усилието и отмората, грижата и радостта, бедата и щастието, срещата и раздялата, любовта и смъртта, доброто и злото съществуват в ненарушимо диалектическо единство ("Последна радост", "Песента на колелетата", "Шибил", "Индже", "Постолови воденици", "Божура", "През чумавото", "Юнашки глави", "Вечери в Антимовския хан"). А сред регламентираните му, трайно установени във времето принципи цари духът на човешката близост, на топлата задушевност, усещането за едно общо, неразрушимо и в добро, и в зло колективно битие. Опазените му патриархални устои се наблюдават и в непринудените вечерни срещи в хановете и кръчмите, и в разговорите пред портите и на мегдана, и в спонтанното сплотяване пред бедата и злото, и в колективната информираност за всичко, засягащо и най-интимните сфери на личния живот. И колкото аспектите на вечното могат да се открият в света на природното и битивото (житейска среда, трудова делничност, празнична обредност), на традиционното, разбирано като нрави и обичаи, толкова те се очертават и в принципите на колективната нравственост и етика.

Героите на Йовков сякаш живеят в свой изолиран и неподатлив на външни влияния свят. Пълновластно господство в него притежават непоклатимите представи, че добро е всичко, което носи радост и щастие на другите, че висша мярка за нравствеността на личността са отзивчивостта, милосърдието и състрадателността, че индивидуалният живот има стойност само когато е подчинен на порива към "добротворчество". Бедни или богати, майстори или скитници, мирни селяни или хайдути и разбойници, героите на твореца