Нравствените послания на Алеко Константинов във фейлетоните от цикъла Разни хора, разни идеали

Алеко Константинов е и според мен ще си остане най-способния български фейлетонист, защото е успял да отрази в безсмъртните си фейлетони повечето от негативните черти на българския манталитет по онова време. За жалост, тези черти присъстват и в днешния бит на българина стремежа към келепира, файдата, далаверата.

Фейлетоните от поредицата Разни хора, разни идеали ни представят една галерия от мъртви души, от хора, интересуващи се само от материалното къща, парици, женица... Така важните за интелигента Алеко духовен свят, идеали и убеждения са изличени напълно от живота и философията на тези псевдоинтелигенти.

В този момент бих желал да направ асоциация с небезизвестното българско вярване, че който не е посял поне едно дърво през живота, той все едно не е живял. Преди да опозная Алековото творчество, мислех, че това е просто още едно глупаво поверие. Но сега разбрах, че няма смисъл човек да живее, ако не остави нещо след себе си. Какъв е смисълът в т.нар. еснафски живот, който водят героите на Алеко, щом след време ще бъдат приети от майката земя, без да са оставили нещо след себе си. А Алеко, освен че е в историята с безценните си фейлетони, той е и в ума на хората. Жив е той, жив е. Неговата духовност, мироглед, идеи витаят в пространството и чакат да бъдат най-накрая усвоени.

Целта на Алеко е била да излекува българското общество от коварните болести, които го изтезават корупция, предателство, еснафщина, пошлост, отчуждението м/у хората. Но, по непонятни за мен причини, не успява да изкорени тези бурени от манталитета български, и можем да ги наблюдаваме сега, развити до голяма степен, във все повече и все повече българи. Все повече българи обръщат все по-малко внимание на духовния си живот, все повече българи твърдят, че чорбаджи Марко е дарил черешата си, за да се направи байрак от нея. Това е действителността, независимо дали ни се харесва или не. Веднага възниква въпроса: Ще се оправим ли? Аз съм песимист (просто защото няма основания да бъда оптимист). Българина притежава тези не особено приятни ориенталски черти от много повече от 100 години и са толкова закостенели, че не един Алеко, ами даже и двеста Алековци няма да ги изкоренят от съзнанието ни. Това е действителността, независимо дали ни се харесва или не.

Накрая бих искал да спомена и нещо по темата. Алеко ни внушава, че трябва да намерим и възпитаме духовното в себе си, и да подтискаме по някакъв начин напиращите отвътре ориенталски мисли, и Бог да пази България, щото няма кой друг.

Тенчо, 10^ти в, 26