Нравствените послания на Алеко Константинов )
| Алеко Константинов | 2009-12-02 | 136 сваляния |
www.Free-School.hit.bg
Нравствените послания на Алеко Константинов
в ,,Разни хора, разни идеали
(ЛНС)
Разни хора, разни идеали" е цикъл от четири фейлетона, в които е показано всичко, което може да покаже един истински майстор на хумора и сатирата. Показателен е фактът, че Алеко Константинов пише тези фейлетони само няколко месеца преди смъртта си, т.е. може да се каже, че те са плод на премислени наблюдения, житейски осмислен опит и творческа зрялост. Под общото си заглавие цикълът представя най широко обобщение на обществения живот и политическите нрави у нас през деветдесетте години на ХХ век време, което не е трудно за разбиране от нас днес поради много общи черти със съвременната ни действителност.За разлика от повечето Алекови фейлетони, тук героите не са действителни лица, а са изведени белетристично, като образи, получени по метода на художественото обобщение. Героите, представители на различни социални категории, са разни кариеристи държавни служители, безскрупулни политици, алчни за лесно забогатяване лъжепатриоти.
Те са носители на индивидуална психология,разкрита чрез многословна изповед в битова среда,фамилиарен тон и реч, изпъстрена с разговорна лексика. В първата част на фейлетона Алеко представя типа на дребния чиновник- кариерист. Нищожен човек, който жадува за почести, той си служи с всички средства, за да се издигне. Никакви унижения не го спират стига да получи повисоко място. На всяка подлост е готов само да постигне целта си. И с какво майсторство го описва Алеко Константинов, с каква лекота и убедителност, с каква пластичност. Авторът познава тия нищожни човечета, тяхната психология, техния език, стила на говора им. Героят на Алеко търси съчувствие,но контрастът между дребнавите житейски цели и грандиозните усилия за постигането им предизвикват ироничен смях.Преследван от мъчителна завист,той непрекъснато се сравнява с околните и търси формулата на успеха:
Поликсени:преди трийсет години с файтон се разхождаше и днес,моля ви се пак с файтон се разхожда,а пък аз тридесет години се трепя и не файтон-кой ти търси файтон!-ами една турска лира петимен съм да се намира,за всеки случай,в среднята преградка на кесията ми,и ето на-до ден днешен,брате мой,все петимен си оставам. Авторът има изумителното умение да изгражда образа на героя чрез собствената му реч. Героят сам разкрива себе си с пределна яснота и убедителност. Всяка дума е жива тръпка на неговата нищожна душица. Чрез антитеза Алеко разкрива хамелеонщината на този герой на времето: дистанциран от всички,той се приспособява към всичко;без политическа принадлежност,но никога в опозиция;търсещ признание,но неспособен да уващава когото и да било. Доказателство за пълното падение на героя и кулминация на фейлетона е признанието:Дрънкат ми някои диванета,че можеш,кай,да напреднеш,ама трябва да бъдеш,кай,подлец.Бошлаф!Подлец ли?!Архиподлец ти ставам аз тебе,брайно,ама де оня късмет! Разголената същност на героя,разкрита без задръжки,очертава психологическия портрет на социалния тип,към който принадлежи помощник-регистраторът.
По нататък във втория от очерците под същото заглавие е изобличен политическият престъпник, който е тормозил честните борци през бившия режим и е натрупал злато, а сега е амнистиран и отново излиза на повърхността, за да служи на новото правителство и да се подиграва с истинските борци. Пред читателя се легализират най мрачни човешки страсти, жажда за открито грабителство. С присъщата си гражданска смелост и доблест Алеко Константинов не се поколебава да включи в разказа действителни събития, разтърсващи обществената съвест.
Цинизмът на престъпника стига до крайност,когато той се подиграва с честните борци за българските идеали:Законност и свобода,ха-ха-ха!Глупец;счупена пара не струва твоята гладна честност.Спечеленият с упорит труд хляб,ще кажеш ти,е по-сладък от амврозий.Какво заблуждение!Не,нещастнико,хлябът си е хляб,а богатата трапеза е наслаждение,твоята стаичка е мрачна килия,а разкошният дом е наслаждение,твоите идеи са вятър,а моето злато е наслаждение.Наглостта на героя е зловеща:Ти запази идеите си,аз запазих златото си.Кой спечели,кажи ми,о,честний труженикоха-ха-ха!.Като хуманист и демократ Алеко е крайно
Тагове от реферата: послния, нравственит, констинов, всичко, school, покано











