Нравствените метаморфози на рода според повестта Гераците

Проблемът за нисходящия развой на родовите генерации във времето е трайна тема в световната литература (Антигона, Еглетиерови, Буденброкови, Форсайтови и мн. др.). Нейно идейно ядро е мотивът за семейния грях и неговото изкупление. Той се отъждествява с кръвосмешение (Едиповия грях), детеубийство (Медея), отцеубийство, братоотстъпничество и т.н. Въпросът за фамилната вина в повестта Гераците, довела до нравствения разпад, е дискусионен в българската литературна критика. Според социологическата (марксическата) трактовка злото произхожда от грозния капитализъм, който разрушава патриархалната задруга, поддържала родовото единство от незапомнени времена, т.е. Гераците са обект на злото, жертва на новите социо-икономически процеси в българското село в края на ХХ в. Според друга (народническа) трактовка фамилният разпад е резултат от случайни, а не закономерни трагически обстоятелства внезапната смърт на майката-обединителка баба Марга, твореца на родовия ред и стабилитет, чиято роля не могат да дублират нито снахите, нито дядо Йордан, т.е. без консолидационната роля на майката родът трагично осиротява и губи морално-битовото си единство. Според трета Гераците са субект, а не обект на злото; то е иманентна тяхна същност; драмата им не е исторически обусловена, а винаги възможна в свят, който издига в култ материалното притежание. Според четвърта катастрофата е необяснима, непредсказуема, алогична, защото отразява незакономерните превратности в човешкия свят, редуващ периоди на стабилитет, хармония, вселюбов с периоди на разделение, отчуждение и омраза. Различните прочити на семейната драма доказват, че Гераците са образ с многослойна художествена конструкция, с многозначни измерения, т.е. и историчен, и надисторичен; и националноспецифичен, и универсален; и разгадаем, и неразгадаем свят. Настоящото изложение ще се опита да защити последните две от посочените критически интерпретации: Гераците субект на злото и Гераците разказ за непредсказуемите и необясними превратности на човешката съдба.

Художествената концепция на повестта за вината, довела до фамилното